Тази снимка татко я е правил.
Лятото? Седемдесет и шеста.
Смеел се е срещу мен навярно. 

 Сърцето му беше остро -
като брезов лист
като връх на стрела

 Пумпалът на слънцето се плъзна
по гладката повърхност на морето,
погали водата,

 ...гилотинират покорния народ на слънчогледите*
  Далеч е жътвата. Деца са слънчогледите
и уж мируват в нивите край пътя,

 Имам нужда да обичам дрезгаво,
да погледна някой кадифено.
Да съм изгрев, залез,

 Още малко ще ме вземе вятърът,
гроздово балонена от липси.
Ще ме заподмята със листата -

 Вчера една пеперуда съвсем доверчиво кацна на пръста ми и оттам се разходи по цялата ми длан. Докато тя се разхождаше нагоре-надолу по линиите на дланта ми, а аз внимавах да не я подплаша да не хвръкне, и направих сума ти снимки. Нито е...

 Преди почти пет години и аз - барабар Дора с отбора - реших да събера няколко стихчета и да издам книжка. Първата ми идея за заглавие беше - "Излишък от небе". Имах и допълнение във вътрешни скоби - натъпкала го е по стиховете. Така си ...

 Пролетта уж е тук,
а играе "ме няма",
прави всичко напук,

 Високо горе шареният вятър
плющи с опашка на едно хвърчило.
Порасналата силом Пепеляшка

 Точно в средата на март,
в един шантав петък,
в 22 часа навън вали

 от рода на хвърчащите хора?
Не знам някой да ги е нарисувал по-добре от Шагал. Ще се радвам да бъда оспорена и да науча за друг, а може би и по-добър художник, на рода на летящите хора.
Когато ме насели