Как светът се снишава. Все едно затаява дъх...Бурята е някъде там, ослушва се светът и е плътно тихо. Тишината е с черешова плът и е топла. В този последен следобед на май светът е притихнал в очакване...Свят - да го сложиш в отворената...

 Колко дълго ще пилееш ти на дните ми брашното -
гледай вече шепи имам в косите си от него.
Колко пъти ще ме дърпаш и въртиш до изнемога -

 Раната още е прясна.
Някакво мътно и кърваво
Мними следи от зарастване

 Не е тиха тази стая.
Тази стая не е тиха.
 До зарана вън се валя,

 Нашите несъвършенства ни правят съвършени един за друг
Нашите също...
Несъвършена пролет -

 Всеки, който е расъл с море,
няма как да не го заобича,
винаги и където да е 

 Кестени като свещници,
кестени като къщи,
в които е тихо и весело,