Едва забележимо дишат златистите паяжини. Светлината се буди, протяга се и се хвърля в безплътните им прегръдки. В миг изтъкала фини златни дантели за ризите есенни. Изящно проблясват, щом вдигне ръце да намести венеца си от кичури русо ...

 
Лястовици по жиците. Все по нарядко накацали.
Лятото хвърля последни сенки по стените на къщите.

 Ще ме обичаш ли такава разпиляна
по тялото на дните и по стръмното ?
Ще ми покажеш ли душата на поляна

 Живеела тъдява една сврака -
разбира се  - хитра и със два крака,
с дълга опашка -