Понякога съм толкова объркана.
Вътреразхвърляна, опустошена.
В юмруците ми поривите - мъртви

 Клепоухият здрач метна небрежно
ухото си над лявото рамо.
Клоните към небето протегнаха

 Предпочитам грамофоните и плочите
пред хладните лъскави дискове.
Предпочитам да съм измислена,

 Ровя из призраци, признаци, предзнаменования.
Редя по полиците празни съмнало се страдание.
Разчитам да надделее приказното преживяно -

 На Д. Т.
Тъй привиквам с човешкото, с долното, с земното
и се уча да бъда стопанка.

 Стоя на брега си. Минавам. Минавам.
Оглеждам се в себе си, все в себе си падам,
потъвам и давя се.

 
Продължителното звънене я изтегли като тревожно въже от дълбокия кладенец на съня.  Напипа в тъмното телефона, вдигна - Ало, кажете? - отвъд се долавяше шепот, който не достигаше напълно до слуха и. - Кой се обажда, ало? - шепотът се ...