Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2016 08:44 - Обаждане
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2000 Коментари: 10 Гласове:
14

Последна промяна: 05.10.2016 08:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Продължителното звънене я изтегли като тревожно въже от дълбокия кладенец на съня.  Напипа в тъмното телефона, вдигна - Ало, кажете? - отвъд се долавяше шепот, който не достигаше напълно до слуха и. - Кой се обажда, ало? - шепотът се промени, открояваше се една дума. Думата не беше ясна, но се повтаряше... - Кой се обажда? Кажете? - отвъд шумоляха криле на невидими нощни птици и се носеше някаква настойчива дума, която заспалият и мозък отхвърляше.  Затвори. Изплашена, с подкосени крака. Мистериозно обаждане в 3 и 10 сутринта. Не можа да заспи повече. Провери кода на позвъняването в търсачката - излезе град в Украйна - Чернивци. Едва ли там е толкова рано сутринта. Събуденият и разум търсеше практично, реално обяснение - грешка, най-вероятно грешка и някакво несъвпадение на апаратите, породили този шепот от отвъдното. Точно така звучеше. Дрезгав и неясен плашещ шепот. Опита се да забрави и целия ден беше навън под палещото слънце, между прегарящите макове и първите слънчогледи. Когато се върна, седна да прочете повече за града, от който беше дошло това странно обаждане. Попадна на информация за личности, родени в него...Няколко познати имена... Паул Целан. Роден на 23.11.1920г.  в град Чернивци. Тогава в Румъния. Буковина. Самоубил се в Париж на 20 април 1970 година, удавил се в Сена. Преди десет години беше много впечатлена от "Корона". Представяше си есента като доверчива сърна, която хрупа дъбово...не, буково листо, от една протегната ръка. Думата се повтаряше. Шепотът на листа и сърната, която не се плашеше, изплуваха от дълбоката вода на времето. Букви на неуловима дума.

 

 

CORONA

От ръката ми хрупа есента своя лист: ние сме приятели.
Измъкваме времето от орехите и го учим да ходи:
времето пак се завръща в черупката.

В огледалото е неделя,
в съня си спим,
устата говори истина.

Окото ми плъзва надолу към пола на любимата:
ние се гледаме,
мълвим си тъмно,
обичаме се като мак и памет,
спим като вино в раковини,
като морето в струята кръв на луната.

Стоим прегърнати на прозореца, от улицата ни гледат:
време е да узнаят!
Време е камъкът да поиска да разцъфти,
в безпокойството да затупти сърце.
Време е да стане време.

Време е.

1952

 




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Това като че ли наистина ти се е случило...
05.10.2016 12:12
поне така звучи. Безумно силно стихотворение - благодаря ти, че показваш този автор, Доре! Чий е преводът?
цитирай
2. anin - Мтел
05.10.2016 14:23
И мен ме пързулнаха, но поне е с 5 лв. и стотинки...
цитирай
3. marrta - Случи ми се през юни това лято
05.10.2016 14:41
Нищо не съм си измислила. Преводът е на Венцеслав Константинов. ( венец = корона ) Покрай случката преоткрих Паул Целан, а покрай него - Ингебор Бахман - чела съм ги преди десет години за първи път, но сега...

ДА МЪЛВЯ ТЪМНО



Като Орфей върху струните
на живота свиря смъртта
и в прелестта на Земята
и на очите ти, които владеят Небето,
мога само да мълвя тъмно.

Не забравяй, че в утрото,
когато твоето ложе бе още
в роса, а карамфилът
до сърцето ти спеше, ти също, внезапно,
зърна тъмната река,
която покрай теб течеше.

Струната на мълчанието,
опъната върху вълните от кръв,
подръпнах звънтящото ти сърце.
Къдрицата ти се превърна
в призрачния кичур на нощта,
черните снежинки на тъмата
засипаха лицето ти.

Ала аз не ти принадлежа.
И двамата сега пак пеем жалби.

Но като Орфей откривам
живота наред със смъртта,
и за мене синеят
твоите навеки склопени очи.

1952 - Ингеборг Бахман
цитирай
4. marrta - ooo
05.10.2016 14:53
anin написа:
И мен ме пързулнаха, но поне е с 5 лв. и стотинки...



да са живи и здрави ;))) изобщо не съм се замислила откъм тарифи, друго ме завъртя
цитирай
5. nalia - Четенето е удоволствие,
05.10.2016 15:52
а при теб то е двойно, Марта!
Поздрави:)
цитирай
6. stela50 - Написаното е едновременно разказ по преживяно на един дъх
05.10.2016 19:14
/както ти можеш / и необикновено представяне на творец...
стихотворението е страхотно.
Прекрасен постинг!
Поздрав, Марти !
цитирай
7. donchevav - Всичко е толкова странно, безпо...
05.10.2016 21:33
Всичко е толкова странно, безпокойно някак, дори тревожно. Наистина звучи като в "Шепот от отвъдното":

Време е камъкът да поиска да разцъфти,
в безпокойството да затупти сърце.
Време е да стане време.

Време е.

И разказът по преживяно, и двете стихотворения много ми харесаха! Благодаря ти за това споделяне, мила Марти! Поздрави!
цитирай
8. marrta - nalia - здравей!
06.10.2016 08:02
Благодаря, че намина и се обади :)
цитирай
9. marrta - stela50 - така излиза
06.10.2016 08:05
открояващи се са и двамата автори, стихотворенията им са като отражения, имат връзка, поне за мен - благодаря, Таня!
цитирай
10. marrta - donchevav - Вен, на светло всичко изглежда по-добре :)))
06.10.2016 08:08
това е една особена поезия с много тежък метафорен език, има нещо като потънала тайна на дъното и - сандък със съкровище :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1754143
Постинги: 575
Коментари: 3425
Гласове: 11577
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031