Всеки си мисли, че неговата трагедия е най-голяма.
Всеки приема своите проблеми за най-сериозни.
И любовта и тя е най-голяма, когато ни се стовари.

 Няма правилен вятър.
Няма правилно слънце.
Няма правилно лято,

 Той беше вървял години
и стъпките му хранеха пътищата
а пътищата раняваха нозете му

Колко дни ще вали този сняг над лицето и малко и остро,
със замръзнал по устните смях, с неотронени звънки въпроси?
Колко нощи ще пада снегът над телцето със дребните шепи,