Морето е само. Пустее плажът.
Прибрани са чадърите и шатрите.
Вилнее вятър - с жестове разказва

Димитровден дойде. Ден-межда и врата на циганското лято. Тази седмица е някак колеблива - сякаш есента се чуди да пусне ли лятото съвсем да си ходи, да не го ли пуска още... Викам да го задържи още малко. Няколко дни поне. Светията да не...

 Дотътри ги вече. Куфари с вятър, дъжд и листа...Строи ги и стои до тях обречено. Как се покани само есента!
Тези дни попаднах на чудесни снимки, оттам пристигна и заглавието на темата ми - "Куфарите на есента". А сред снимките - стихотво...

 Да изразяваш себе си е такова щастие...
(...Има хора, чийто живот преминава без да се опознаят,  без да съумеят да бъдат себе си, докато някой не ги представи на тях самите...)
Човек заслужава щастието си, рано или късно,

  За белотата са нужни вода,
простор,
вятър