кухненска полупоема - колкото поеме от лунния цикъл
Грамажи разни...Мерки, сухи чаши...
Мерителна за кухнята везна.

 Толкова отдавна беше сутринта,
толкова далече...
Толкова преди да бъде следобяд -

 Промъкнал се е посреднощен - невидим, лек, със тихи стъпки,
без сянка и без ехо мощно, по-предпазлив и от зелена хрътка 
в тревите се провира и промушва, подушва сините следи на мрака

 Разпява се тихо черешата -
нотите и ощe зелени.
Розово-жълтите ноти

Вятърът си играе с дъжда на жмичка.
Единият скрие ли се - другият търси.
Тършува дъждът, а вятърът притаил се е

 Дъждът валеше лекичко. На пръсти
танцуваше, кръстосваше града.
Върху ни капките си светли ръсеше

*
Има дни, в които се чувстваме стари колкото света.
Крилете ни са кални - като на онзи изгубен ангел на Маркес-