Чакам снега.
Вече няколко зими стоя и си чакам...
колко точно - не помня!

 Бързам да изпреваря дъжда. Небето гневно се мръщи.
Слънцето стреля в гърба. Взрив и зари откъслечни.  
Вятърът е навред. Броди с ръце в джобовете.

 Някакъв голям и силен вятър,
южен в януари -
просто фюжън, 

 След зимата винаги 
иде пролет.
След нощта - ден.

 Тананикането на света през юли
извира от тревите,
замира,

 Пролетта е със кокичев ръст.
Януари тъкмо се изнесе.
Февруарски нежен земетръс

 
Предпоследен етаж.
Първо тук пръква се мракът,

 Тъмно утро е навън.                     
Тъмно, мокро... Есен.
Съботата седми сън