Постинг
17.01.2023 11:34 -
Диалектика на жилетката
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1226 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2023 11:48
Прочетен: 1226 Коментари: 3 Гласове:
8
Последна промяна: 17.01.2023 11:48
След зимата винаги
иде пролет.
След нощта - ден.
След труда - отдих.
След болестта -
здраво време.
Доброто и злото
са като ябълка,
в която червей
дълбае -
и е само наша
работа
дали ще я изядем,
преди да я метнем.
Мятало Ленче ябълки -
за свинете винаги има,
но никога не забравяйте
пролетта
ни я води зима.
иде пролет.
След нощта - ден.
След труда - отдих.
След болестта -
здраво време.
Доброто и злото
са като ябълка,
в която червей
дълбае -
и е само наша
работа
дали ще я изядем,
преди да я метнем.
Мятало Ленче ябълки -
за свинете винаги има,
но никога не забравяйте
пролетта
ни я води зима.
:)))
Така е - след жилетките идват жарсени потници и жоржетени рокли с джувки:) Харесва ми твоята диалектика, Доре!
Прегръдка!
цитирайТака е - след жилетките идват жарсени потници и жоржетени рокли с джувки:) Харесва ми твоята диалектика, Доре!
Прегръдка!
жарсени потници и жакардови чорапи! Фазан!
Доброто и злото така се мешат, така се бъркат, така се представят едното за другото - ум да ти зайде!
Да си запазим усмивките, въпреки всичко! :)
цитирайДоброто и злото така се мешат, така се бъркат, така се представят едното за другото - ум да ти зайде!
Да си запазим усмивките, въпреки всичко! :)
“Надувам флейта сред възторга на кретени”
Уинстън ОРИЛЬО, “Флейтистът”
Вървя напред със стиснати очи!
И не защото съм незрящ сред здрача,
и не защото в здрача не личи
оная пропаст, към която крача;
и не защото падна мрак край мен,
а аз обичам да сънувам в мрака...
Не искам просто всеки божи ден
да виждам в пътя ми какво ме чака!
Защото до самия тъжен край
поредица от залези се ниже,
и никога септември не е май,
и всеки ден пристига с нова грижа;
защото се овълчи този свят
и затъпя, от мъката си смазан,
и тоя, редом с мен, не ми е брат,
а точи вълчи зъби с поглед празен...
...защото грозотата с щурм превзе
живота ни и той изтича скапан,
и в своя път преплитаме нозе
със стиснати очи, с език прехапан.
Но аз нали за друго се родих –
за изгреви, за пролети да пея,
за красотата да напиша стих...
Без песни ми е трудно да живея!
Но моят ден ме пари и горчи,
и пошла грозота се блъска в мене.
Аз крача сам.
И, стискайки очи,
надувам флейта сред възторга на кретени!
Търсене
За този блог
Гласове: 11634
Блогрол