Тананикането на света през юли
извира от тревите,
замира,
вибрира,
сгъстява до медено-златно
петмеза на белия ден.

Сладко заухава пчелистият въздух на лятото...

Лъчистото синьо,
зеленото на листата,
красотата, която водят думите -
като джуджета
хванали ръцете на една,
изтръгната от преспите
на дълбокия зимен сън,
Снежанка.

Големите прозрачни китове
на ветровете сред дърветата
се очертават само
в издайническото потрепване на листата,
в прелистването на листите.

Въздухът е опияняващо пресен.

Пчелист.

Бавно се будя,

бавно прохождам.

Бавно уча езика на вятъра,

бавно танцува лятото...

Всеки ден повече,
По-натам цветно.


Прелиствам страница
и отпивам лятното
вино.


* по вина на виното на Рей Бредбъри

"Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа. А сега, след като Дъглас вече знаеше, наистина знаеше, че е жив, и неспирно се движеше из този свят, за да го докосва и да го проучва от край до край, струваше му се съвсем редно и уместно част от новото му познание, една частица от този особен жътвен ден да бъде запечатана, за да я отворят в студения януари, когато навън снегът навява, когато слънцето се е скрило и вече седмици и месеци не се е появявало, когато вероятно някои от чудесата на света ще бъдат позабравени и ще трябва да се припомнят отново. Понеже това лято щеше да бъде лято на незнайни чудеса, той искаше да си го съхрани, да му наслага етикети, че да може всякога, щом поиска, да се промъкне долу в полумрака и да го пипне с пръсти.

И ето тук, подредено в редици, с мекия блясък на цветове, разтварящи се в ранно утро, със светлината на това юнско слънце, струещо през тънкото прашно покривало, тук ще стои виното от глухарчета. Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, сякаш рояк от пеперуди отдъхва, понесен от вятъра. И както се взираш, небето се променя от сиво в ясносиньо.

Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято."

Р.Б.




 

Да, "...в студения януари, когато навън снегът навява, когато слънцето се е скрило и вече седмици и месеци не се е появявало, когато вероятно някои от чудесата на света ще бъдат позабравени и ще трябва да се припомнят отново.", в този мусещ се, хапещ и дращещ януарски ден твоите стихове ми подействаха така напоително лятно и глухарчески, че погледнах с надежда през прозореца. А там, зад моя прозорец, вече цъфтят кокичета... Има надежда, Доре!
Прегръщам те топло, приятелко! До скоро!

разкъсват зимната риза на дните и сочат небето :) а то днес синееше, радваше се на кокичетата :) Снимай твоите, няколко души ми пратиха кокичета вече, за да се държа за тях докато ме изтеглят на спасителния пролетен бряг! Спасителни кокичета! Спасителни глухарчета! До пролетното акостиране!