Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 20:54 - Сняг за спасение
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2097 Коментари: 4 Гласове:
18

Последна промяна: 27.01 06:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Чакам снега.

Вече няколко зими стоя и си чакам...
колко точно - не помня!

Обещават, кълнат се - идва всеки момент,
ако не днес -
утре този тъй чакан сняг ще ни споходи,
ако не този сезон - следващия непременно
ще се будим сред белия сняг до колене,
ще си хвърлим очите и няма да ги намерим.

Ослепително бял! Разрошен, разкошен,
висок, светлоок, викинг същ,
варварин бляскав -
аз мечтая, рисувам
и вая портрета му,
и го чакам да дойде.
Да се върне от някакъв отвратителен фронт,
от война на лъжите и тихата истина,
от болезнени загуби,
от нечестните битки -
по-голям и по-светъл,
побелял, възмъжал и пораснал
сняг, съвсем истински.
Честно спечелил
тази дълга и мръсна война на злото с доброто.

Чакам снега.

Тези няколко дни ми се струва - наблизо е,
готвя му, заедно с враните, приема,
гладя му ризата.
Бяла - синкаво бяла, с висока яка,
и колосана.
Просто да скърца от белота.
Да омагьосва!
Да завладее, да властва,
да е негово царството земно.

Сняг - наивен и бляскав.

Сняг над всички беди и бездни,
сняг победен.

Сняг зова,
сняг неистово чакам
да си дойде отновото,
да се върне при нас,
милостиво да ни прости...

Да завали, да ни спомни, 
да ни изрече като за последно! 

Сняг!
Нищо повече от това.
Белота за света.

Чакам сняг за спасение.







Гласувай:
18



1. donchevav - Ехаа! Останах без дъх! Молитва, ...
25.01 19:30
Ехаа! Останах без дъх!
Молитва, заклинание, апотеоз на снега! Триумфален финал на вечната битка на бялото с черното, на доброто със злото.
Сняг наш насущний...
Велико, Доре!
цитирай
2. shveik5 - Ах, какъв раздиращ вопъл и стон, дано да се намери на доброто подслон!
26.01 21:25
Марти, и доброто и злото, и светлината и тъмното, и снега и калта, идват и минават на талази. Талаз сняг и после антиталаз. Приветствам, че си се спряла и цяла ода си създала за най-светлия приказен момент в живота ни, олицетворяващ и толкова други лелеяни добрини. Аналогията ти между снежната белотата и срещащата се доброта е шокиращо точна – и двете са за жалост мимолетни! Звучиш ми като Вапцаровата Бяла пролет, но най-вече като на „каращият се с Годо“ :) . Точно така и продължавай да му се караш защо не идва, ама ха! Поздрави!
цитирай
3. marrta - donchevav - привет, Вени! Благодаря ти!
27.01 06:36
От години му ги пиша тези писма на снега, молби, жалби и вайкания - а той не се впряга особено, оглушки си прави. Идвал е, не е съвсем да ни е забравил, писала съм и по натура ))) Имам и такова стихотворение - "Сняг наш насъщен"
цитирай
4. marrta - shveik5 - привет! Присети ме за циклоните и антициклоните :)))
27.01 06:51
Сърцераздирателно е, обаче явно му действа размекващо! Вчера се опита да се отзове да воплите, пробва да повали за около 15 минути, с което по-скоро ме разядоса. Естествено се довлече, за да долее чашата на недоволството ми, един студен и неприятен като лисугер дъждец, дето не спря от обяд, та досега :( Голяма кавгаджийка съм - то си личи - на дъждовете се карам по-често, на слънцето като прекалява, на вятъра - абе нещо като викащата в пустинята, само калотия зиме и никакво беличко петънце, да се хване човек. Сигурно от липса са написани повече и по-въздействащи стихове

"— Връщай се, малкият! Чувай как в клоните
свирят циклоните и антициклоните!
Тяхната ледна виелица прави я
господин Андерсен от Скандинавия!"

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1395855
Постинги: 512
Коментари: 3209
Гласове: 10179
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728