Това дето пада не е никакъв сняг!
Стиропор от най-ситния,
щом докосне паважа - отскача...

Шепа листа, шепа мисли,
шепот със златна яка
шмугва се по лисичи

 Преди да се появи господин Въображение, става течение -
сякаш врата се отваря в небето,
след което изгрява лицето му -

 Това е просто, това е ясно,
това за всеки е понятно
никак ти не ме обичаш,

  Что происходит на свете? — А просто зима.
— Просто зима, полагаете вы? — Полагаю.
Я ведь и сам, как умею, следы пролагаю

 Привечер тя намята 
дрезгавите ризи на здрача
по простора,

 Срядата ми е брадата жена като онези,
които навремето показвали по панаирите,
в разните паноптикуми, където щом влезеш

 Снегът е гневен тази нощ, 
вали и мислите затрупва.
Умът с сърцето е на нож 

 Каляските не винаги са за Аляска.
Особено в ранимите четвъртъци.
Но ти ще вземеш самолет от пясък -