Ще ме обичаш ли такава разпиляна
по тялото на дните и по стръмното ?
Ще ми покажеш ли душата на поляна
със ягоди и минзухари на разсъмване?
Ще върнеш ли в очите ми изплакани
искрите смях и блясъка предишен?
Ще ме излъжеш ли - и мило и приятно е,
че още съм предишното момиче,
което вярваше във хората, във слънцето,
в дърветата, в морето и във птиците?
Ще ми разкажеш ли, петимно чакам,
поне една, макар и тъжна приказка?

Защото дните като пексимет се ронят,
защото искам да съм сигурна във нещо
и още - трябва да е жив във тебе оня
хлапак от първата ни среща.


09.2004 г / 09.2023 г

Едни такива пориви - срамежливо настойчиви, обичливо тъжни, които правят любовта и след 20, и след 30, и сред 50 години все така тръпна, все така приказна. Пък пексиметът на дните нека се рони - какво искаш от него - сухар:)))
Много ми хареса!
Прегръдка, Доре!

:)

Благодаря! Добра година и повече благодарни хора в живота ти!