Точно в средата на март,
в един шантав петък,
в 22 часа навън вали
сняг...
      Почти невероятен сняг-
протегнах си ръката да ме ощипе -
да, сняг е, не сънувам,
а после пожелах да ме целуне
и да остане поне до сутринта,
безмълвен зад стъклото
да натрупа
безценната си белота,
 която да ми стигне
голямата тъга да отъркалям,
да я покръстя в снежното му име
и после пак щастлива да ме има.

Снегът ми стигаше почти до рамото,
когато преди толкова години
седях в шейната,
цялата увита, щастлива,
със червени нос и бузи,
а татко ми - един висок и силен -
отпред вървеше,
дърпаше шейната
и беше целият ми свят
в искрящо бяло,
звънтящ и чист,
зарадван от смеха ми...


Сега снегът се спуска мек и ласкав.
Косите ми объркани целува.
От него ще съм вече побеляла
във първата ми зима
без баща ми.

На тръгване...

пак ще дойда и пак думите ти ще ми попият в сърцето. Хубав ден, вчера ми се видя като есен, а днес - все едно, усмихнат да е.

Приласкава този бял сняг, омекотява ни за да приемем всичко в света около нас и за да ни има- права е Тит, прощава се !
Бял път занапред ти пожелавам!

Раз- плака, -строи, -мести, -пиля ме...
Тук скришом е ръснал снежец докато спим.

миналата година пак валя точно на 15-и март през нощта

вчера беше всесезоние - от лятото, завой през пролетен порой и после есента и зимата.
Март

така го усещам тази зима.

Благодаря, Ябълчице, светла пролет за теб!

тъкмо съм се подредила и един такъв сняг е способeн с появата си да ми разбърка душата...Мисля,че дори беше по-висок от мен тогава, била съм на не повече от две години и татко теглеше шейната по улиците от къщата на едната до къщата на другата ми баба. Един от първите ми спомени

бързай да побеляваш...
Защо пък не снегът да капсулира хубавия спомен!?

тази зима видимо.

Записах си го спомена, защото нямам снимка.

Прошка ти искам, приятелко!
Простено да ти е!:)...

Благодаря ти!

Добра седмица!

че само красотата може да го оправдае.

още се жегвам от "беше"

Как широко ме усмихна със снега, дето ще те щипе и как коварно ме разплака накрая...

какво да кажа в своя защита? Така вървят - усмивката и плача, живота и смъртта.