Деца земни, думата любов е най-дългата молитва
Лицето ми
голо

 
три месеца без татко
Къщите са изоставени. Стълбището на моята къща на детството рони мазилка, пропуква се. Влагата е навсякъде. Зимата се е настанила като да векува. Няма кой да запали печка. Няма за кого да запалим печка. Не ми се влиз...

 
 Минава ден.
Нощта се изтъркулва,

 Свободата е незарастваща рана. Зее широка с годините.
Понякога в нейната пропаст - небе никнат птици и макове.
Друг път тръни и врани. Бурени. Прокървяват остри съмнения.

 
Не знам кога и кой ме омагьоса
сред тази нескончаема вода

Януари приключва в четвъртък.
Безшумно, без приключения,
свърши. Остава зима.

 
Презимувала съм ги срещите.
Бяла сол по клепачите.

 Едно кокиче, изтървано на асфалта
препълни погледа ми с пролет вчера.
Кокичето не го обичат кучета

 Януари припомня пролет
Той никога не я е виждал
но чувал е за нея неведнъж

 Защо да ме е страх от смъртта? Когато нея я има, мен ме няма. 
                                                                                                                          Епикур
Тук е

 Тръгна скоро, татко, и гласа ти
още вътре някъде го пазя,
още в мен говори и си спомням-

 Небесно синьо. Син сияе
денят,
влечугово студен.