До бяло е боляло.
До снежинка.
Да дойде сняг

(сепнато, след което спокойно към радостно)
Ехееей, къде се е занесло слънцето
и вече в зимно дясно ще изгрява!

Времето ми е по мярка.
И по вкус и цвят.
На чорапа ми по шарката,

Капят дните, капят листата и небето е сиво и капе.
Запознавам се  пак с есента.  Тя е дама. С ръкавици и шапка.
Днес върти се сред мокри листа и държи дъжда за ревера.

 Питаш ли ме как живея
между мравки и врабчета?
Между изгрева и залеза -

 
Жена
 

 С тези оголели сетива,
с тези боси чувства накъде?
През режещата есенна трева,

Назад са някъде
из ниското на лятото
из детството

 
Съвсем нечуто е дошъл септември.
Не е разбивал нощната ключалка.

 Има хора, които все получават,
и други - на тях вече е дадено.
На хората никога на им стига, 

 Пустеят щъркеловите гнезда.
Кога са  се изнесли и заминали?
Дали в потаен час, насред нощта