С тези оголели сетива,
с тези боси чувства накъде?
През режещата есенна трева,
през спомените за едно море -
черупки мидени, начупени стъкла,
едно сбогуване с остър гръб...
И бяла, пълна с тъга, луна,
и вятър до небесния и ръб.

...есента, а гърбът на лятото не е красив както на Маргарита Петкова, има
едно стихотворение, ако си спомняш?!

ПП Марти, чий е текста на "Сбогуване"... при мен?

...ти си в морето и снимаш, нали?!:)
Много добре се е получило...

и съвсем осезателно усетих как лятото обърна гръб. Кое е стихотворението на Маргарита Петкова?

Обич

Ти беше мойта първа
и мойта най-последна обич.
Какъв бе моят грях,
че те обичах повече от всичко?

Ти беше моята душа
и мойта най-голяма вяра.
Какъв бе моят сън
да те сънувам повече от всичко?

Сбогувам се със теб, любов! Сбогувам се!
Ти не се завръщай пак към мен никога!
Два пъти смъртта не пуска никого.
Два пъти любов в живота няма.

Ти беше моят миг
и моята единствена лъжа.
Горчив бе моят миг
да те обикна без да ме обичаш.

Ти стана моят край
и мойта най-жестока сянка.
Какъв бе моят път
да си отида без да се надявам?

Иля Велчев

...И бяла, пълна с тъга, луна,
и вятър до небесния и ръб...
Лятото и като се отдалечава
от себе си на есента оставя ...
Стих, снимки, песен ... вълнуващо ...
Поздрав !

предната събота, беше много студена водата - в петък паднал доста дъжд, но влязохме малко. За сбогом с морето на това лято.

снощи изгря огромна луна, точно от изток...вятърът допреди малко се беше разфучал

...намерих го "Обич" на Иля Велчев и музика на Митко Щерев, а на
Маргарита Петкова се казва "Пунктуация", ето го:

ПУНКТУАЦИЯ

Как може да свърши внезапно
нещо, дето не е започнало?
Аз ще се върна обратно.
Ти остани при точката.
Тя е голяма и кръгла
като луната в тополата.
Гледай ме как си тръгвам
и не ме спирай, моля те.
Даже в гръб съм красива.
Може би даже повече.
Този костюм ми отива.
И женствено пеят токчетата ми.
За гледане не се плаща.
И улицата е дълга.
В окото ти с нокът дращи
ръбът на първия ъгъл.
Точно зад него е пътят ми.
И той е еднопосочен.
Ако две крачки пристъпиш -
имаш шанс за многоточие...

точно такава луна имаше снощи, когато лятото обърна рязко гръб...а днес - един чудесен ден за теб!:)

Беше в постинг под една картина и един блогър, ми написа коментар, че съм
и страхотна поетеса, въпреки че аз бях написала автора, но нали сме адашки, затраях си, за да не стане конфуз...

сигурно е така, както пишеш, но не ми е останало - сякаш го чета за първи път.

Вземам ти "гърба" за малко ползване:))))

още може човек да се постопли на него;)

в есенната ръбестост. Морето и през есента е невероятно, сърдито и тъмно, но не можеш да не усетиш неговата мощ и неговата сила, предаваща ни обич и смирение. Усмивки и хубава седмица!

уж отива си, а се обръща
с нежни слънчеви ласки,
зачервени бузи на ябълки,
сладки зърна на грозде и
оранжеви листа зареяни :)

Много хубав септември имаме досега, направо приказно време - същинско лято последните дни.

Толкова е топло, сякаш си в постоянна прегръдка на слънчевия въздух:)


Четох току-що едно прекрасно стихотворение:

БАЛАДА ЗА ТРЕВИТЕ

Има време да дадем на тревите урок.
И в отчайващо равенство да ги върнем обратно.
Но сега те са бебета... И дъждът синеок
им помага да стъпват върху лятото златно.

Има време да острижем този пухкав бретон,
който вятърът дърпа с полюшващи пръсти.
И превръща езика им в такъв камертон,
че душите на поляните цъфват.

Има време да поникне от пръстта пъдпъдък.
Да отиде до слънцето. И да каже, че горе
небесата са спрели. И застанали в кръг,
за небесни треви си говорят.

Има време реката да отслабне от глад
и дъждът да се шляе по далечни планети.
Но сега са тревите... И зеленият плат
разпилява росата като цветни конфети.

Още няколко седмици ще е точно така –
синеоко, зелено, могъщо.
Но косачът е тръгнал и с тежка ръка
хоризонта на мравките връща.

И защото това е природен закон
и земята сама ще скучае,
има време косачът да направи поклон
и в тревите да седне замаян.

Без да има развръзка, този ден ще е тих.
Портокалът на запад ще слезе.
Но една детелина ще трепти като стих
и на целия свят ще се плези.

Николай Милчев