(сепнато, след което спокойно към радостно)


Ехееей, къде се е занесло слънцето
и вече в зимно дясно ще изгрява!
От лятото останали са грънци, зрънца,
едното нищо, стиска плява.

Със нотите на лястовиците небето
изпълни и последната си лятна песен.
Октомври е в средата си и ето
как лесно сме прекрачили в есен.

Поседнала съм в скута и сред шумата,
извън шума и делничния трясък,
съвсем мъничка, изоставена от думите,
изпълват ме спокойствие и блясък,

тя ми прелива слънцето си скъпо,
закичва ме с корона от листа.
Превръщам се в златното, измислено,
щастливото дете на есента.

Винаги можем да открием красивото и стоплящото, стига да искаме. Ти можеш! Усмивки!

Есента ни дарява с всичките ласки на природата. И след това си заминава.

Хареса ми стихотворението. Автентично е чувството ти.

сядам "сред шумата извън делничния трясък" в твоето топло октомврийско съчинение :))) Поздрави, Марти!
Сега е ред на вещиците! :))

в октомври - да ти стоплят сърцето:)

Благодаря, Мая! Усмивки!

и нищо не иска в замяна. Усмивки само.
Поздрави!

вещиците ще прелетят ;)

Здравей, дете на есента! Харесах!

сега пак го чета...и пак е октомври