Тази снимка татко я е правил.
Лятото? Седемдесет и шеста.
Смеел се е срещу мен навярно. 
Ето, че усмихвам се насреща му.

Трябва да съм четиригодишна.
Бяла тениска, чорапогащник.
Хем опашките ми едни миши,
хем съм кака. Важна-важна. Страшна!

Вече съм на четири по десет.
Татко неотдавна си замина.
Повече е тъжно, малко - веселото.
Гледам снимки, търся си причини...

отговори, за да се усмихна.
Днес усмивката ми е горчива.
Ние още сме отсам - на снимката.
Татко, Вечността - зад обектива цитирай  

на заминалите скъпи хора, или самите те
запечатали завинаги деца и къщи ... и дворове.
Носталгия, нежност, обич... отсам,
а зад обектива, дори и далече, те са с нас
и тук, ще бъдат и там ...
Вълнуващ стих, Марти !

видимият свят - отпред, на снимката
и невидимия - другия, зад обектива


Трябва да си представя, че татко ме наднича оттам, за да се усмихвам:)

Детски спомени мили, Дорис!
Поздрави!

в сърцето винаги са живи, тези, които обичаме. Прегръдки!

Много сладурска снимка и също такива стихове!

Сигурно затова е така болезнено преминаването през него оттатък, като раждането... прегръдка, сестричке :)

Такива снимки никога не се превръщат в история, живи са ... жива е обичта.
Натъжаващо и светло стихотворение, Марти!
Прегръдка!

Ние сме отсам, той стои зад обектива...
Интересен поглед към отвъдното...
Може би чака пак такава усмивка.

тръпнах!

Уникално просто...

с поздрав !

Поздрави!

с най-светлите си мисли. Прегръдки, Мая.

Поздрави!

Днес стават девет месеца. Вчера бяхме в родния ми край, правихме помен. Времето минава. Неумолимо.

вчера като чух брат ми да се смее, все едно чух татко - преди не ми е правило впечатление колко близко звучат.

Благодаря, Меги. Прегръдка.

не само той, изобщо - всички, които минават и излизат извън снимката.

Аз се опитвам да се усмихвам.

Поздрави!

Извън снимката

Тази снимка татко я е правил.
Лятото? Седемдесет и шеста.
Смеел се е срещу мен навярно.
Ето, че усмихвам се насреща му.

Трябва да съм четиригодишна.
Бяла тениска, чорапогащник.
Хем опашките ми едни миши,
хем съм кака. Важна-важна. Страшна!

Вече съм на четири по десет.
Татко неотдавна си замина.
Повече е тъжно, малко - веселото.
Гледам снимки, търся и намирам

отговора, за да се усмихна.
Днес усмивката ми е горчива.
Ние още сме отсам - на снимката.
Вечността стои зад обектива

Място за срещи, Доре... Щрак,щрак... колко му е, усмивки да има:)

по-обективен за всичко. И любовта му е още в морето от безусловности.
Не всеки стои добре зад обектива и не всеки виждабдостатъчно оттам.
Колко малко са 40г. всъщност...

както сме на снимката и ето ти - минали, минало.

Да не пропускаме усмивката. Тя остава:)

Малко са, сравнени с вечността, една искра

Хем ме разплака, хем ме усмихна..Съпричастно- и моят татко е....фотограф..
Повече усмихнати снимки да са, Приказна! Да са спокойни фотографите...:)

благодаря ти, слънце, за съпричастието.

Да, нека им се усмихваме повече:)

Поплаках си. Аз дори такава снимка нямам. Но го чувам да пее...

И моят татко пееше, и аз го чувам понякога. Янкин брат Янки думаше...

Много искрено написано... Прочувствено и затрогващо. Поздрави!

Поздрави!