"Не сме ли вече в най-пищния си блясък?"*
Г. Данаилов
Струва ми се вече тънем в отблясъците

 Пеперудите я разнасят
като светкавична телеграма.
А пчелата бръмчи за щастие

 Вече имам рокля от лапад,
теменужени обеци,
за мъхната брошка - пчела,

 Не е моя тази война!
Зимата не е моя!
Припознавам се в светлината

 Тя е млада, зелена и рехава,
лека, въздушна, прозирна -
през клоните на дърветата

 
Сякаш не знаеш каква съм царица
на бурите в чаша вода...

 Преобладават в ниското треви,
а по високото - цветчета!
Разпукват се с беззвучни взривове

 Бродериите от кокичета
покрай бордюрите
на тежките поли на зимата увяхнаха...

 Kолко е хубав животът -
толкова  колкото
клонка от люляк

 ( или поне фенерче)                                                                                                                                                                                                                         ...

 Разляло станиолени вълни,
прилича на старинно огледало.
Лъчи рисуват му

 Искам същата снежна приказка!
Наоколо снегът да се сипе,
а ние да сме измислени