Постинг
30.03.2021 18:30 -
Алените зайчета на залеза
"Не сме ли вече в най-пищния си блясък?"*
Г. Данаилов
Струва ми се вече тънем в отблясъците
на един пищен летен залез,
чиито алени слънчеви зайчета
страшно
напомнят кървави петна.
*https://www.slovo.bg/old/danailov/rousseau/naukite.htm
Г. Данаилов
Струва ми се вече тънем в отблясъците
на един пищен летен залез,
чиито алени слънчеви зайчета
страшно
напомнят кървави петна.
*https://www.slovo.bg/old/danailov/rousseau/naukite.htm
НАУКАТА ПРЕЗ ХХ ВЕК - теорията за големи...
НАУКАТА ПРЕЗ ХХ ВЕК / произходът на план...
Преглед на научния печат - сп. BBC Знани...
НАУКАТА ПРЕЗ ХХ ВЕК / произходът на план...
Преглед на научния печат - сп. BBC Знани...
Лошо е като цяло за цивилизацията на планетата, но пък егоистично казано, какво по-хубаво е за нас да сме съвременници на края й в най-пищния й блясък. Да си на върха е било винаги мечта. В апогея на развитието на цивилизацията е наша привилегия, че сме! Казано с немалко ирония - какъв късмет !
ПП. Пред Данаилов никога с шапка!
цитирайПП. Пред Данаилов никога с шапка!
Лично аз винаги съм предпочитала да си стоя в началото на началата, на входа на пещерата, в един непредсказуем март без особени претенции за край и краища...:) Изобщо не са ме блазнели върховете - само морето. "На върха е самотно и студено", зъзне се в края..но пък можем да се тешим, че стоим озъбени в усмивка ;)
Неспасяемият оптимист в мен се съпротивлява на подобни изцепки като горното, но понякога имам нужда да налея горчивата чаша, не да я пия - да гледам през мътно зеленото залеза ;)
цитирайНеспасяемият оптимист в мен се съпротивлява на подобни изцепки като горното, но понякога имам нужда да налея горчивата чаша, не да я пия - да гледам през мътно зеленото залеза ;)
Търсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол