Постинг
14.01.2021 12:44 -
Човекът-фар
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1339 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2021 19:23

Прочетен: 1339 Коментари: 6 Гласове:
13
Последна промяна: 15.01.2021 19:23

( или поне фенерче) Eдинственият човек на земята, когото можем да променим, сме самите ние. Казал го е
(според цитати) Ошо, предполагам са си го мислели и са го разбирали и други хора през вековете, в които човек е изсветлявал - външно и вътрешно. Много и всякакви хора, които не са имали навика да записват мислите си. Това е така. Толкова е така, че доказва доколко сме константни човеците, когато не сме космополитни - сиреч - склонни към политане из КОсмоса. И това няма нищо общо с космена природа по рождение, дори напротив...
Колко от нас са склонни към промяна, колко са податливи на самонадграждане - саморазрушаване до основи и самосъзиждане. Боя се, че твърде малко. Мисля си, обаче, че след години самоанализиране, отхвърляне, приемане и заобичване на себе си, все по-трудно бих се изгубила в нечий чужд мрак...Ползата от това да се променяме, доколкото изобщо може да се нарече "полза" ( не харесвам тази дума), хайде да е полезността от промяната, е все по-малката вероятност човек да бъде подведен, да бъде заблуден, излъган и манипулиран...Следователно, мисля си аз, човек сам си пали свещите или лампите вътре, във вътрешния си дом, докато в един момент не започне да излъчва светлина наоколо. Не достигне осъзнатост...Оттам нататък може просто мекичко да си свети, без да отронва и дума.
(според цитати) Ошо, предполагам са си го мислели и са го разбирали и други хора през вековете, в които човек е изсветлявал - външно и вътрешно. Много и всякакви хора, които не са имали навика да записват мислите си. Това е така. Толкова е така, че доказва доколко сме константни човеците, когато не сме космополитни - сиреч - склонни към политане из КОсмоса. И това няма нищо общо с космена природа по рождение, дори напротив...
Колко от нас са склонни към промяна, колко са податливи на самонадграждане - саморазрушаване до основи и самосъзиждане. Боя се, че твърде малко. Мисля си, обаче, че след години самоанализиране, отхвърляне, приемане и заобичване на себе си, все по-трудно бих се изгубила в нечий чужд мрак...Ползата от това да се променяме, доколкото изобщо може да се нарече "полза" ( не харесвам тази дума), хайде да е полезността от промяната, е все по-малката вероятност човек да бъде подведен, да бъде заблуден, излъган и манипулиран...Следователно, мисля си аз, човек сам си пали свещите или лампите вътре, във вътрешния си дом, докато в един момент не започне да излъчва светлина наоколо. Не достигне осъзнатост...Оттам нататък може просто мекичко да си свети, без да отронва и дума.
Срещу илюзията на възможностите
Самохвалебствено слово не на първо място
Думата на 2024 г. е „сумрак”. За 2025 г....
Самохвалебствено слово не на първо място
Думата на 2024 г. е „сумрак”. За 2025 г....
Труден път, но не невъзможен!
Поздрави, Доре!
цитирайПоздрави, Доре!
чета сега едно стихотворение, което ми звучи съвсем на място - като билка за рана
Незрящ свят
“Не говори на слепите за фара.”
Витаутас КАРАЛЮС, “Двуостро настояще”
Далечен фар разпръсква тъмнината,
далечен огън с ален пламък пари,
звезди блестят и лягат в дън душата...
Но аз мълча за огъня, за фара,
за звездните селения блестящи –
такива стихове ще са напразни.
Живея в свят на слепи, на незрящи
– тях всеки стих за светлина ги дразни.
И пиша за нощта, за тъмнината...
Какво, че тъмнината ме потиска –
нощта на всички слепи е позната,
тъмата на незрящите е близка.
И аз научих истината стара –
да пиша за невиждащи зеници...
Днес в стиховете ми го няма фара,
слънца, огньове, небеса и птици;
днес стиховете ми са нощи тъмни,
пустиня черна, непрогледни степи.
Не чакайте в нощта да се разсъмне –
денят и изгревът не са за слепи.
Днес моят стих е станал зъл и тъжен,
но не защото аз сред мрака скитам –
светът край мен е сляп и аз съм длъжен
да си мълча за фара, за звездите,
та моят стих със нищо да не дразни
светът с тояжката и с очилата.
Ако си сляп и с очни ями празни,
не може да си влюбен в светлината.
А фарът все тъй сочи път в мъглите,
все тъй огньове нощите огряват,
все тъй блестят луната и звездите...
Но аз мълча.
И бавно ослепявам.
Валентин Чернев
цитирайНезрящ свят
“Не говори на слепите за фара.”
Витаутас КАРАЛЮС, “Двуостро настояще”
Далечен фар разпръсква тъмнината,
далечен огън с ален пламък пари,
звезди блестят и лягат в дън душата...
Но аз мълча за огъня, за фара,
за звездните селения блестящи –
такива стихове ще са напразни.
Живея в свят на слепи, на незрящи
– тях всеки стих за светлина ги дразни.
И пиша за нощта, за тъмнината...
Какво, че тъмнината ме потиска –
нощта на всички слепи е позната,
тъмата на незрящите е близка.
И аз научих истината стара –
да пиша за невиждащи зеници...
Днес в стиховете ми го няма фара,
слънца, огньове, небеса и птици;
днес стиховете ми са нощи тъмни,
пустиня черна, непрогледни степи.
Не чакайте в нощта да се разсъмне –
денят и изгревът не са за слепи.
Днес моят стих е станал зъл и тъжен,
но не защото аз сред мрака скитам –
светът край мен е сляп и аз съм длъжен
да си мълча за фара, за звездите,
та моят стих със нищо да не дразни
светът с тояжката и с очилата.
Ако си сляп и с очни ями празни,
не може да си влюбен в светлината.
А фарът все тъй сочи път в мъглите,
все тъй огньове нощите огряват,
все тъй блестят луната и звездите...
Но аз мълча.
И бавно ослепявам.
Валентин Чернев
но тъжно.
Фарът разпръсква светлина, но ... ние бавно ослепяваме ...
Дали ще прогледнем отново някога?!
цитирайФарът разпръсква светлина, но ... ние бавно ослепяваме ...
Дали ще прогледнем отново някога?!
дано прогледнем, макар че светлината е ослепителна за къртиците :*
цитирай"космополитни - сиреч - склонни към политане из КОсмоса":))) Благодаря ти!
Както и за изсветляването:
"...човек сам си пали свещите или лампите вътре, във вътрешния си дом, докато в един момент не започне да излъчва светлина наоколо. Не достигне осъзнатост...Оттам нататък може просто мекичко да си свети, без да отронва и дума".
Да му се доживее на човек до 90!
Прегръдка, приятелко!
цитирайКакто и за изсветляването:
"...човек сам си пали свещите или лампите вътре, във вътрешния си дом, докато в един момент не започне да излъчва светлина наоколо. Не достигне осъзнатост...Оттам нататък може просто мекичко да си свети, без да отронва и дума".
Да му се доживее на човек до 90!
Прегръдка, приятелко!
Колкото му се живее, колкото му се свети! ;) Поздрави, Вени и честит бабин ден, ако празнуваш! Аз вече се натискма за баба, ноо никой не ме отразява засега)
цитирайТърсене
За този блог

Гласове: 12325
Блогрол