Разляло станиолени вълни,
прилича на старинно огледало.

Лъчи рисуват му
пукнатини,
дълбаят сребърната цялост.

Улавя вятър, всякакви луни,
лилави здрачове в
                     дълбокото отглежда.
Нарежда чайките - кресливите жени -
над пясъчните рижи вежди.

Оглежда детството ми нейде там -
сияйно, във зелена лятна рокля.
От него учих се, от него знам -
коя е най-жадуваната котва.

03.2008 г.

  ( Над хиляда стихотворения за последните 15 години, сварила съм да напиша и да забравя повечето...Това открих днес, Славимир Генчев ми е оставил следния коментар - "...финала ти бих редактирал. Защо обясняваш? Защо не го оставиш "отворен"? Защо да не бъде такъв:
"От него учих се, от него знам
коя е най-жадуваната котва."

Пък нека читателят се чуди и умува коя е тя и да си избере сам...
:-)))"

Ето, че го послушах почти 13 години по-късно. Светло ти небе, Слави! )

Царство му Небесно на Славимир!
Хубав финал ти е дал.
А на мен много ми харесва картината в началото:
"Лъчи рисуват му
пукнатини,
дълбаят сребърната цялост.

Улавя вятър, всякакви луни,
лилави здрачове в
дълбокото отглежда."

благодаря!

Моят финал е конкретен, с неговата намеса остава отворен - дано е така отворен и прозорецът на този свят към небето, и винаги влизат звезди

Светли му небеса на Сл. Генчев - скоро имаше негови публикации тук, може би преди 5-6 месеца, не знаех, че е починал...

Много красиви стихове, особено началните. Мисля, че и онзи, другият финал /не устоях да погледна в Гугъл/, има своята стойност - повече си ти, твоят светъл поглед върху нещата от света. Не че кой знае колко разбирам от поетически смисъл, но по ми копва душата тази лятна, слънчева, морска закотвеност!:)))
Поздрави, Доре!

" ( Над хиляда стихотворения за последните 15 години, сварила съм да напиша и да забравя повечето..."

Нищо, читателите ще ги помнят...

Прости ми, Слави, че последните месеци ти се "сърдех"!
Не ми отговаряше, не се появяваше...
Сега разбирам...
Светъл да е пътя ти, Слави!
Мир на артистичната ти, бардовска душа!

Доре, хубаво е стихотворението ти. Много.

сигурно минаха два месеца. Вчера попаднах на стихотворението и реших да променя финала в памет на Слави - така поне малко печечли вечността...думите остават

благодаря!