Тя е млада, зелена и рехава,
лека, въздушна, прозирна -
през клоните на дърветата
слънцето пръсти провира

и осветява правите улици,
и ги прави да бъдат тържествени.
По тях пролетта минава -
прохладна, млада и женствена.

Пролетта разлиства липите и
върви право към залеза.
Още не сме я опитали,
а прецъфтява и празникът.

И се скупчва небето във облак.
Потъмнява и се захлупва.
И хлипа така безпомощно...
нощта във луна пропуква.