Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02 13:59 - Мартеница за вятър
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 497 Коментари: 11 Гласове:
12

Последна промяна: 28.02 15:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Бродериите от кокичета
покрай бордюрите
на тежките поли на зимата увяхнаха...
Повдигнаха се роклите
и бистри птици
бързат да накацат
все още кльощавите
безпризорни храсти
и трънените без листа корони
на февруарските изтръпнали дървета  

Дъхът на пролетта
е вързал мартеница
на днешния немирен вятър
който препуска яхнал
онази жилава лескова пръчка
на детството
захвърлена край пътя

Приижда светлина

Разрежда мрака
и трижди ни зарича 
да не пием

от неговата чаша
нито глътка


image  



Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tonsun - Адмирации! (mm) Много ми хареса. ...
28.02 19:16
Адмирации! (mm)
Много ми хареса...
Февруарски калейдоскоп с дъх на пролет! (Y)
цитирай
2. katan - Доре!!!
28.02 20:45
Прочетох го два пъти /за сега:)/.
Грабна ме, както "петлетата".
Нека идва светлина и да разрежда силно мрака, който се опитва да завладее и душите ни.
Нека да не пием от неговата чаша нито ... капка.
Поздрави, Доре! Благодаря ти!
За удоволствието и предусещането за пролетта!
цитирай
3. marrta - tonsun - благодаря :)
28.02 21:36
снимката е моя, изобщо не знам как е станала, мисля си, че е от Родопите преди няколко години, около Ягодинската пещера
цитирай
4. marrta - katan - здравей, Кате!
28.02 21:38
Да, нито капка. Така го бях написала първоначално :) Аз благодаря! Вчера се носеше във въздуха - предчувствието за пролет! :)
цитирай
5. inel379 - Нито глътка от чашата на мрака!
07.03 14:42
Това е чудния, неподражаем
и жизнеутвърждаващ полъх на пролетта!
ЧБМ, мила!:)
Здрава и дълголетна бъди,
за да се радваш на многобройните блага земни
и обичта взаимна с близките на сърцето ти хора!
По мартенски промяната се носи
на приливи и отливи,
но задължително изпълнена с надежда!
Да бъде светлината -
извор на живот и вдъхновение!
Пролетен поздрав за теб!:)
цитирай
6. lexparsy - Много хубаво настроение ми вдъхна ...
07.03 15:08
Много хубаво настроение ми вдъхна твоя стих..
Пътувам си за София в един стар вагон, като от моето детство, покрсй река Искър. и се наслаждавам на мартенския вятър през прозореца... трака, трак... специално хванах влак защото ми беше домъчняло...
Благодаря ти за вдъхновението!
   Лекс
цитирай
7. marrta - inel379 - благодаря!
10.03 12:50
Да ти се връщат пожеланията, да се сбъдват наричанията за добро :) Поздрави!
цитирай
8. marrta - lexparsy - :)
10.03 12:51
Радвам се. Това е смисъла - да вдъхне настроение, да ободри, да усмихне :) И аз обичам да пътувам с влак, нарочно. :)
цитирай
9. donchevav - И аз исках да напиша като Инел: ...
11.03 13:49
И аз исках да напиша като Инел:
"Нито глътка от чашата на мрака"!
Толкова силно е посланието ти! Светло! Зареждащо! Пролетно!
Вятър с мартеница, яхнал жилавата лескова пръчка на детството. Бистри птици! И онова за бордюрите от вече увехнали предмартенски кокичета - как да те забрави човек! Пиши, Марти! Прекрасна си!
Прегръщам те! Здрави и весели мартенски дни!
цитирай
10. marrta - blagodarq, Вени, здраве и пролет във вените!
11.03 19:43
...едно стихотворение, което чета сега
единствен и неповторим Георги Рупчев ...Орфей,
не трябват нежни песни на вакханките, Орфей.
Гърдите им не са създадени за детски устни,
за мъжките ръце тежат гърдите им,
търсачо на безплътното,
за твоите ръце,
самозабравил се овчарю.

Какви топли зърна
ражда тази топла пръст,
какъв топъл сок
тече под топлата им броня?
Какво опиянение разливат
лозите, зачервените им сенки
и дългите жълти огньове?
Какви тела се любят,
докато виното нощува?

Ти пожела всичко
в една сива сянка,
в една прашна струна,
която още пълзи по обед върху каменните струпеи,
която лази подир тебе,
себелюбецо.

Кой би понесъл толкова страдание,
гласа одрезгавял или раздрънканата лира
кой би понесъл?
От ужас ще пищят вакханките,
от ужаса пред твоето смълчаване -

пази се.

Познавам страшната ти пещера,
където капките почиват
преди опасното си пътешествие,
където сънищата, свити на кълба,
отпускат пръстените си
и аз преследвам ехото
на раздвоените,
треперещи езици.
Познавам сенките, които ме изпращат
почти до изхода,
с които се прощавам дълго там,
с които се прощавам дълго,
с които се прощавам,
за да се озова безпаметен
в обикновената си стая -
леглото, пепелника, лампата, магнетофона -
с едно земетресение в ръцете си.

Като прощаване на любовта с плътта.

Кой би понесъл толкова страдание?

Защо не се завърна при стадата си -
да ги приспиваш и пробуждаш с лирата?
Овцете не разкъсват никого,
а колко злост таят
камшиците на пренебрегнатите!

Кой би понесъл толкова?

Не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
които пият от еленовата кръв
и тя потича по брадите им;
не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
които се оглеждат в езерата
и вятърът размива образите им;

не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
които се въртят между маслините
и крясъците им са само крясъци,
и погледите им са само погледи,
и боговете им са само богове -
кой би понесъл,
кой би понесъл
цитирай
11. marrta - ...
11.03 19:44
не, не скърбят със чужда скръб вакханките,
чиято смърт е само смърт.

"Тракийски пасторал"

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1070959
Постинги: 440
Коментари: 3016
Гласове: 8639
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930