Постинг
07.03.2023 11:40 -
Пролетно родство
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4940 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2023 16:08
Прочетен: 4940 Коментари: 1 Гласове:
11
Последна промяна: 12.03.2023 16:08
Хем гордо се родея с пролетта -
навред се ръся също като нея,
тя пръска щъркели, цветя -
аз всичко дето в джоба ми се вре -
бележчици, помпони и синци -
забележителни обвивки от бонбони,
а напоследък птичета дори -
такива на които търся клони,
но
Слава Богу - (досега!)
у нас не съм садила никакви дървета!
Макар, че знам ли - пръскала съм аз
и жълъди, и лешник, общо взето,
събирам, ръся - пак събирам...
това
е кръговрат домашен - има диря,
а пролетта отпраши надалеч -
виж розовите пушечета по баира!
навред се ръся също като нея,
тя пръска щъркели, цветя -
аз всичко дето в джоба ми се вре -
бележчици, помпони и синци -
забележителни обвивки от бонбони,
а напоследък птичета дори -
такива на които търся клони,
но
Слава Богу - (досега!)
у нас не съм садила никакви дървета!
Макар, че знам ли - пръскала съм аз
и жълъди, и лешник, общо взето,
събирам, ръся - пак събирам...
това
е кръговрат домашен - има диря,
а пролетта отпраши надалеч -
виж розовите пушечета по баира!
6 задачи през които избраните трябва да ...
Действия на ръководителите при емоционал...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Действия на ръководителите при емоционал...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Роден съм
хиляда деветстотин петдесет и осма година.
За първи февруари
това е бил един незначителен факт.
Имал съм голяма глава,
безсънни ръце
и перушина.
И майка, по-мека от сняг.
Имал съм майка,
която натрупваше край мене
пелени и снежинки.
И ме научи да ходя
по въздуха още от първия ден.
И аз ходех до гърдите ѝ
и се връщах,
и пилеех снежинки.
Е, това е измислица,
но аз си измислям
още от първия ден.
И защото веднага личи,
че нещо не е съвсем точно,
аз си спомням
как баща ми пристигна с огромен букет.
И доведе със себе си
едно премръзнало многоточие
и един стих,
на края на който стоеше думата лед.
Баща ми не разбираше нищо от поезия,
но като баща на пряспа
се радваше на снега
и на малкия снежен човек.
Този облак с очи съм бил аз.
И когато пораснах,
си помислих,
че това е метафора за снежен човек.
И когато пораснах,
си помислих,
че майка ми спря да ме кърми
чак когато снегът си отиде.
И когато векът си отиде след много лета.
Боже Господи, колко стопени стихотворения
и колко видения зад хълма.
А на хълма
са шапката и обувките на моя баща.
И сега си признавам,
че от двайсет и първия век
искам една високосна виелица.
И една стихосбирка
с красиви и далечни коси.
Роден съм с голяма глава,
с перушина
и с такава безсъница,
че откакто се помня,
снегът не заспива
и над мене вали.
Николай Милчев
цитирайхиляда деветстотин петдесет и осма година.
За първи февруари
това е бил един незначителен факт.
Имал съм голяма глава,
безсънни ръце
и перушина.
И майка, по-мека от сняг.
Имал съм майка,
която натрупваше край мене
пелени и снежинки.
И ме научи да ходя
по въздуха още от първия ден.
И аз ходех до гърдите ѝ
и се връщах,
и пилеех снежинки.
Е, това е измислица,
но аз си измислям
още от първия ден.
И защото веднага личи,
че нещо не е съвсем точно,
аз си спомням
как баща ми пристигна с огромен букет.
И доведе със себе си
едно премръзнало многоточие
и един стих,
на края на който стоеше думата лед.
Баща ми не разбираше нищо от поезия,
но като баща на пряспа
се радваше на снега
и на малкия снежен човек.
Този облак с очи съм бил аз.
И когато пораснах,
си помислих,
че това е метафора за снежен човек.
И когато пораснах,
си помислих,
че майка ми спря да ме кърми
чак когато снегът си отиде.
И когато векът си отиде след много лета.
Боже Господи, колко стопени стихотворения
и колко видения зад хълма.
А на хълма
са шапката и обувките на моя баща.
И сега си признавам,
че от двайсет и първия век
искам една високосна виелица.
И една стихосбирка
с красиви и далечни коси.
Роден съм с голяма глава,
с перушина
и с такава безсъница,
че откакто се помня,
снегът не заспива
и над мене вали.
Николай Милчев
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол