Поривистият
(в розово по изгрев и залез)
порцеланов вятър на февруари
размята облаци 
подостри пъпките на най-припрените дървета


Бадемите не издържаха пролетният напор
разцъфнаха на ронливия февруарски ръб

Безстрашни
над бездната на март

Поразително бели кокичета
разпорили калната пръст
и поникнали дръзки
сега приветстваха
бадемовото розово на вятъра

Дързост е да си крехък и бял
над всичката земна немара и кал
Дързост е да си розов през февруари

Прошки са всички кокичета по този тъй болезнен
февруарски ръб

Прошки са  прибързалите бадемови дървета

Прошки за всички
които не питат
не искат да знаят
стискат очи
и трескаво шепнат молитви за неверниците

Вятърът в този тъй краен февруари
омеси небесата

отвя кокичетата

довя предварителни щъркели -

щъркели

завръщат се по къщите 
и ги превръщат в домове

Поне до август

Поне до следващия прелет 
на прага на поредна прелест
с име Есен

Свикнали сме да гледаме на пролетта ведро, хедонистично, а твоят поглед е такъв един ръбест, остър, раздиращ болезнено - д-р Фройд трябва да викаме, да го разгадае. Но май денят е виновен. Сирни Заговезни, ден преди постите, ден за прошка, смирение, разкаяние.
Много силно ми въздействат твоите стихове, Доре, много различни са от всичко останало, което чета. Благодаря ти! Прегръдка!

Марта си ми, хубаво е, че си тук, Доре, прегръщам те много

пак така гледам на пролетта, Вени - ведро и бодро! Вятърът на неделята беше малко по невъздържан, та ме побутна да пиша покрай неразпалените тази година клади на Сирница...не знам измолихме ли прошка, такъв голям вятър точно по заговезни...

Благодаря ти, Вени!

радвам се, че се обади! Мернах те напоследък, приятно ми е, че си тук. Прегръщам те, лъчезарна :) Честита баба Марта!

Благодаря ти!