Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2023 12:10 - Март
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2843 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 10.03.2023 08:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Тодоровден мина и замина, осмият ден от месеца по него...Март хукна по поляните, които все повече се зеленеят и скоро също ще изчезне без следа. Колко такива сме изпратили, дори откак списвам тези блогови странички, не ми се мисли...ТЪрчат, препускат, галопират...
       Имам няколко стихотворения с коне, за коне, на коне - доколкото сме в конския месец, реших да опитам да ги събера. Засега качвам едно, което е посветено специално на март и така му е отреден първи номер :)
(Знам че съм го писала след единствената кушия, на която съм присъствала за Тодоровден, и там ме впечатли един черен, сияен кон, наречен Март) 



image






Кръстил го е някой Март -
че тогава е роден.
С царствена осанка, с чар,
с благородство на елен.

Див, игрив, изящноног,
пъстър, нервен и висок.
Буйна и трицветна грива
мята той с глава красива.

Свети кожата - коприна,
топлите очи - камини.
Пламъци играят в тях -
непокорство или страх?

Кон за приказ и за чудо,
вихрогон, препускащ лудо.
Толкова красива гледка,
цял живот в ума ще светка.

Щом загалопира Март,
всичко тръпне във възхита.
Мощен, фин - като гепард,
що кошутата връхлита.

Сила, красота, стремеж -
ще пропука с бяг земята!
Галопирай, Март, сред скреж,
под копитата - поглеж-
свежотрев и тревосвеж -
живот никне из полята.  


март 2005 г

image




image

(снимките са от последната седмица - март събуди тук земята) 


image

image




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemela - Ако пишеш стихове, защото си видяла ...
09.03.2023 12:42
Ако пишеш стихове, защото си видяла кон, какво ли би написала, след като го яздиш!? :) Пробвай, струва си :) И аз обичам кончета.
цитирай
2. marrta - :) впечатлителна съм си аз, но и страхлива! подсети ме за друго едно стихотворение -
09.03.2023 14:32
...На своя кон Време аз яздя,
а той препуска към залеза.


Поздрави, Земела!
цитирай
3. martiniki - Re: Писмо
10.03.2023 13:45
"...Остави, отгърни, поплачи, ако трябва, че да можеш в мир, прошка и покой да затвориш страницата..."
Из писмо от моя добра приятелка

Да, да, права си! Прошката! Май не можах…
Исках много, но, виждаш ли… беше ме страх…
Страх ме беше за себе си, страх ме беше за нея,
страх за слънцето мъничко, за което живея,
страх за туй, че ще има някой други за татко,
а пък аз ще я виждам във неделя за кратко
и във парка ще стъпваме, закачени така -
аз - за нейните пръстчета, тя - за мойта ръка,
и сълзите на тати ще му тръгнат, "защото
една малка прашинка му е влязла в окото,
(толкоз малка прашинка, а пък колко боли...)
но когато го цункам, ще му мине, нали?"
Вечерта ще разперя аз ръце да прегърна
туй човеченце малко, което ще върна
като книгата, дето не дочетох, обаче
срокът вече изтичаше, нямаше начин…

Ах, да, Прошката, Прошката… Мислех, че мога.
Но такъв загоря във главата ми огън,
че разбит, озлобен, изтощен и замаян
аз сам себе си трудно можах да позная.
"И заудрях, и драсках, и вих" към Небето,
после камъни хвърлях, и ето ме, ето -
"отломка нищожна" от някога весел
и ведър човек, който днес е понесъл
такава огромна в сърцето си рана,
че Хамлет навярно даже би се засрамил,
ако някак от Дания може да види
събрани на купчина толкоз обиди.

А май че не знам как се прави това:
веднага, щом паднеш, да вдигнеш глава,
прахта да изтупаш и пак да закрачиш
със същия ритъм, по същия начин…
Но тъй е в природата - нещо се ражда,
а друго пък нещо го нещо изяжда,
така че тук всичко изглежда нормално -
природно-цинично, природно-брутално,
природно-свирепо и някак си мило.
Не зная, обаче, ще имам ли сила
и аз да се впиша в природния стил -
"природно изяден, природно простил…"
цитирай
4. marrta - Искам дете ( Елица Мавродинова)
31.03.2023 11:55
Искам дете
от пороя.
Да е дъждовно. Зенично.
Да го люлея във шепи.
Да го приспивам във чаша.
Да му помагам с домашните.
(- Мамо, днес учихме,
как се вали изведро!...)

Искам дете
от вятъра.
(Какво от това, че баща му
никога не е до мене?!)
Да бъде винаги рошаво.
Винаги променено.
Да му давам да тича из къщата.
Вечно да чупи прозорците.
(Срам го е, че го прегръщам
и му оправям косата пред хората.)

Искам дете
от пожара.
Със смях като бяг на коне.
Вечно омазано в сажди.
С вечно ожулени
колене.
Вечно със нещо по-важно
наум
от миенето на ръце.

Искам дете от прозореца.
От залеза искам дете.
Дете със очи като моливи.
Дете със прозрачни ръце.

Искам дете.
От целия свят.
(Ако щеш - наречи го падение!)
Дете със душа като ад.

Ще го кръстя
Стихотворение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1754305
Постинги: 575
Коментари: 3426
Гласове: 11577
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031