Брезичката, която срещам, когато разхождам кучето на село. Всеки път ми помахва над оградата, точно като дете е и ме провокира, осoбено откак е с нова премяна. Приказен октомври! Приказен! 






Кучето е толкова щастливо от тези разходки - по три пъти на ден, когато успея.



просто красив и доволен!







на третата вече е усмихнат! 

прекрасна си!
И кучето - доволно и усмихнато и брезичката с нова рокля - прекрасни!
Прекрасен Октомври!
Прекрасен да е!

Сладко куче! :)

с топлото, вече ни разболява от лято, но пак не мога да му се сърдя...Опитвам се да не искам нищо, каквото даде - добре дошло! Благодарни сме :)

такова е! Мило, добро и вярно. Дано има още време, предишната карачанка си отиде на десет, този хубавец е на дванайсет.

А белокората красавица заслужава да се накипри дори само месец със златно.

близо десет години е бил във високопланинското овцевъдство, сега е пенсионер в двора на село и, откак е там, по-често ходя. Планината е великолепна по това време.

Два са бора ред по редом расли,
помежду им брезица сестрица...
А кучето - ах, как радва сърцето това, да видиш поне един щастлив пенсионер!
Чудесна снимка на месец октомври, сам той попреминал вече средната възраст:)))
Прегръдка, Доре!

аз асоциирах по скоро като родителско тяло двете вечнозелени дървета отзад, и се питах откъде тази златокоска на тези възрастни смърчове - много харесвам думата 'Смърч" - и си представям как си бърчат носовете и мръщят челата :)