И тези неотлитащи
щъркели по стърнищата

Неоставащи

Чакащи нещо

Лятото бе пещ
   беше
           и е горещо


Сборищата на щъркелите
вещаят есен

Ветровете щракат снимки на песни


Думите са като вощеници в полето

Тънък несигурен пламък
                              среща небето


Любовта чака като щъркел
                                           знак


Вещо
                Невещо


Ще и кажеш ли вече нещичко

                                                                      днес

Ще направиш ли нещо


* стихотворението е преправено днес, оригиналното е от 2005 година...Щъркелите все така се събират и подготвят за полет, винаги тръгват внезапно, колкото и да се оглеждам не мога да ги хвана, когато си събират багажа...Щъркелите, които живеят до къщата на брат ми, бяха отлетели. Гнездото им пустееше като ходих до Бургас преди десетина дни, снахата каза, че това лято са отгледали четири щъркелчета. Четири! Тази година разбрах, че ако щъркелчетата са повече, отколкото могат да отхранят родителите,, убиват най-малкото, най-слабото...Самите щъркели го убиват. През юли видях едно щъркелче, което висеше бездиханно, закачено на жиците - явно изхвърлено от гнездото. Покъртителната картина остана пред очите ми. Природа. Велика и в жестокостта







Секновение

Нейде в копривата
се търкаля главата
на лятото.

29.08.2023 г

Много ми хареса...

е уникална

благодаря!

по пътя за Нова Загора

Секновението беше... брррр... настръхващо. :)))

тежичко лято дойде, и на него му натежа главата