Мивка. Вода и сапун. Купища струпани дрехи. Колкото планина. Може би до небето...   Переш и простираш, переш... Започва да ти харесва. Не можеш за ден да спреш, прането е нещо вещо.   Прането е чиста работа - ръцете ти винаги чисти. Протягаш се към небето, със вятър отдавна на "ти" си...   Протягаш се и простираш, прането е цветното знаме на твоето дълго постигане на простора. Небесно имане.


       

Когато децата бяха малки, имах видение - развято от вятър пране, виещо се към висините :)

Как добре те разбирам! Много хубаво си го казала - а картинката е сякаш по поръчка за текста! Благодаря ти, че осмисли с красиви алюзии утрешните ми рутинни занимания!
Хубава вечер - пъстра - като балонче сапунена пяна, весела,свежа - като вятър в току-що простряно пране:))))
Прегръдка, Марти!

протягане към небето, това е простирането...преди години не съм била така ентусиазирана, но от десетина години гледам на прането от друг ъгъл и, особено през лятото, пера на ръка - това си е пречистване и вид релакс

простиране-простор, пране - прана:))

Неведнъж сме си писали и говорили за това с други такива простиращи се, но когато открих картината си рамкирах мислите.

Винаги съм харесвала филмите с кадри - пране, простряно на редове високо по покривни плоски тераси, чисто и заиграващо с с вятъра :)

Промени ми гледната точка за прането:) Върна ме в спомен за село, където простираме на двора и прането полита нагоре. Вятърът го изглажда, чистият въздух го ароматизира и винаги ми е ухаело на свобода, която иска да литне, но е закопчана с щипки. Ей такива мисли събуди у мен, Марти:)
Хубав неделен ден!

И на мен ми е променена гледната точка ;) Нищо случайно няма в това внушение - детството ми е в основата. Баба работеше в една пералня и миризмата на сапунена вода и пара, големите машини, чистите бели чаршафи са оставили следа в паметта - свобода, защипана за тела:)

Просторно бяла си ми:))

простирам се, колкото мога:))