Чорлаво слънце наднича  през облакови завеси, светнали звуци нарича пали дърветата есенни. Светват дърветата - свещи, посред бял ден запалени На рожденик играе си вятърът... Не знае на колко е!  А нехае...   ...не...хае...      ..не...х...а...е...

Усещам в музиката на стиховете този прастар и вечно млад рожденик, чувам го как духа свещите и
не....хае
не...х...а...е...!
Отново усмихваш деня ми, Марти! Усмивки и в твоя слънчев и топъл есенен ден! Прегръдка!

прекраснице:)))

вятърът, и е за завиждане как нехае, не ще и да знае... Благодаря, Вен! Поздрави!

на вятъра ;)) (а и на слънцето, и на дъжда :))