Постинг
23.08.2012 08:01 -
Западния мъж и източното момиче
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 603 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2012 08:10
Прочетен: 603 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 25.08.2012 08:10
Той беше вървял години
и стъпките му хранеха пътищата
а пътищата раняваха нозете му
Изтри железните подметки на волята си
и си отгледа дълбоки бръчки покрай устата и очите
Слънцето гореше лицето му
вятърът го набраздяваше
чертаеха го заедно - двама картографи
и вечер звездите можеха вече да го разпознаят
от високата си наблюдателница
за да се хвърлят в краката му
( ако искат)
Тя се събуждаше
с източната роза на слънцето до челото
то я целуваше години наред всяка сутрин
и кожата и приличаше на листенце от розова роза
Тя гледаше в него по него
примижаваше срещу него и виждаше
мъж който върви неотклонно насреща
познаваше всяка бръчица на лицето му
усмивката му като безбрежност
устремените крачки
ръцете които
свистяха край тялото му
Той виждаше през слънцето
едно утринно момиче като роза
замислените и дълбоки очи
светлата и коса
малките и ръце които я решеха дълго
и събираха в плитка
преметната на гърба
върху
бялата и тънка рокля
Вървеше от години към нея
Делеше ги само едно слънце
и стъпките му хранеха пътищата
а пътищата раняваха нозете му
Изтри железните подметки на волята си
и си отгледа дълбоки бръчки покрай устата и очите
Слънцето гореше лицето му
вятърът го набраздяваше
чертаеха го заедно - двама картографи
и вечер звездите можеха вече да го разпознаят
от високата си наблюдателница
за да се хвърлят в краката му
( ако искат)
Тя се събуждаше
с източната роза на слънцето до челото
то я целуваше години наред всяка сутрин
и кожата и приличаше на листенце от розова роза
Тя гледаше в него по него
примижаваше срещу него и виждаше
мъж който върви неотклонно насреща
познаваше всяка бръчица на лицето му
усмивката му като безбрежност
устремените крачки
ръцете които
свистяха край тялото му
Той виждаше през слънцето
едно утринно момиче като роза
замислените и дълбоки очи
светлата и коса
малките и ръце които я решеха дълго
и събираха в плитка
преметната на гърба
върху
бялата и тънка рокля
Вървеше от години към нея
Делеше ги само едно слънце
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол