Постинг
01.10.2014 09:54 -
Есенни кораби
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2303 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2014 09:54
Прочетен: 2303 Коментари: 5 Гласове:
11
Последна промяна: 01.10.2014 09:54
Листата напускат дърветата
бягат бързо
жълтите плъхчета
Ще потънат в морето на зимата
корабите им с корени
Сърцевините им - търпение
Дърветата умеят да изчакват
- преброй до март -
На пролет ще опънат зелените платна
и вятърът ще им съдейства -
курс към лятото
ще натоварят някои
а други ще качат пернатите туристи
които се разплащат в песни
И отсега блестят платната в мислите за лято
Хубаво пишеш, Марти, стигаш до душичката. Особено тази строфа ( според мен ):
Ще потънат в морето на зимата
корабите им с корени
Сърцевините им - търпение
А ей тези думи - преброй до март - нали може да си ги взема за спасителни в студовете? :)
Прегръдка!
цитирайЩе потънат в морето на зимата
корабите им с корени
Сърцевините им - търпение
А ей тези думи - преброй до март - нали може да си ги взема за спасителни в студовете? :)
Прегръдка!
Преброй до март! Усмивки, Доре!
цитирайПреброй до март - с дърветата, със сърцевините им - търпение! Хубаво заклинание си измислила, Доре, май че действа! Благодаря ти, ще го пробвам по-често! Прегръдка от мен!
цитирайИ защото се чества като празник на поезията и музиката, на музиката и поезията - още нещо красиво като за празник:
Дъжд
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.
Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.
Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълвaт цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.
Атанас Далчев
https://www.youtube.com/watch?v=cZABUrw4Wwo
цитирайДъжд
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.
Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.
Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълвaт цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.
Атанас Далчев
https://www.youtube.com/watch?v=cZABUrw4Wwo
Октомврийски дъжд
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче;
завива с тежка хладна пелерина
подгизнали треви и мокри хора,
и устните на вятъра са сини,
и хремаво небе подсмърча горе...
Градината с кафявите дървета
протяга към луната криви пръсти;
една звезда далеч самотна свети –
дъждът е гъст
и облаците – гъсти.
И пада мрак на тежки мокри дрипи,
и няма ни дървета, ни градина;
светът в мъглата вънка зъзне грипав –
кой век сме днес,
кой ден,
коя година?...
Дъждът струи и мокри тъмнината,
а вятърът дърветата съблича;
в окото на прозореца луната
като сълза от кехлибар се стича...
Валентин Чернев
цитирайЗамрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче;
завива с тежка хладна пелерина
подгизнали треви и мокри хора,
и устните на вятъра са сини,
и хремаво небе подсмърча горе...
Градината с кафявите дървета
протяга към луната криви пръсти;
една звезда далеч самотна свети –
дъждът е гъст
и облаците – гъсти.
И пада мрак на тежки мокри дрипи,
и няма ни дървета, ни градина;
светът в мъглата вънка зъзне грипав –
кой век сме днес,
кой ден,
коя година?...
Дъждът струи и мокри тъмнината,
а вятърът дърветата съблича;
в окото на прозореца луната
като сълза от кехлибар се стича...
Валентин Чернев
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол