ЕСЕН цялата е в кЕСтЕН. Всеки кестен къта есен. Вън дъждът шепти унесен, сякаш съчинява песен...   Мокри, голи тротоари - кестени по тях подскачат като че играят дама - Есен отривисто крачи.   Кестените се търкалят, спират и се в краката. Тя внимателно прикляка, вдига първи и го мята...   вдига втори, после трети - всеки кестен се надява да попадне в ръцете и, Есента се забавлява...   На едно краче подскача, гледа да улучи плочка. Тротоарите са лачени, мръква бързо. Вече нощ е...   и играта се разваля. Есента е победила. Кестените там се валят. Дъжд вали със страшна сила.

Замислих се, за първи път. Винаги есента носи носталгия по лятото и пролетта.
Но точно есента изгражда по-здравите връзки преминали първо през зимата преди да дойде другото полугодие.

:)

винаги можеш да погледнеш есента с други очи. "Лачените тротоари" ми хареса много. Жонглирането на есента с кестените, всъщност играейки си с тях и с нас, ни дава надежда за ново покълване, като същевременно ни отрупва с плод, зародишът на който е бил в предишните есени... Красив кръговрат и ние сме в него. Обичам есента. Развесели ме, Доре! Усмихната и спокойна седмица!

Има право на това...

Звънко, звънко играе на дама с кестени, звънлива и весела в стих ни намира! :)
Здравей, Марти!

Много звънко, много игриво, наистина! Хей, защо не опиташ да римуваш всички строфи както първата - ще се получи нещо наистина неповторимо?!
Поздрави, скъпа Доре - и много, много усмивки през седмицата!

мислите, пази тишините.

малко е псевдо игриво,
но тя си е дама, която понякога играе на дама...с толкова кестени, изтъркаляни наготово:) И аз я обичам. Особено като си покаже добрите страни, левия профил:)) И на теб хубава седмица, Мая!

искам да се забавлява:)

строга от друга...като онези мимове с двата профила:) Здравей, Меги!

с тези клиширани рими - есен - кестен, унесен - песен...Имаш предвид нещо такова -

Мокри, голи тротоари -
кестен сръчно ги удари,
тротоарите са стари,
Есента ги опожАри...



Аз си мислех за финала - дъжд реве със страшна сила.

Да, финалът...е, не точно така, може би по-скоро обратното- обезсиля, усилие, безсилно...знам ли - но помислих, че неблагозвучието в края ти е някакъв ефект, за да прикове вниманието.
Ха-ха, тротоари - удари - стари - опожАри! Не-е-е, не! Така, както си си го замислила, е супер! И е автентично, органично - написано естествено - така, както дишаш! Извинявай за глупавия ми коментар, забрави! Поздрави с надежда да погледнеш с усмивка!

любимият ми сезон заслужава този страхотен стих.
Чудесно е, Марти !

...легнала по корем сред листата
пише по тях куплет за дъждовна песен..
.....
Лачения тротоар мнооого ми допадна!!!:)

Особено след вчерашното проявление на есента - толкова топличка и ласкава:) Много ще се натовари с тези четворни рими - така ми се стори. Не е глупав коментар - благодаря ти, че обърна внимание на промяната. Поздрави и прекрасен ден!

Все по-любим, съответно - възпяван, сезон. Хубав ден!

като игриво малко магаренце - по-скоро по тревата обаче, дърветата са устойчиво зелени все още, тревата и тя свежо се зеленее, след всичкия този дъжд:)

Имам едно лачено стихотворение отпреди десетина години, но пък там няма лачени тротоари...

Лачено плаче нощта.
Тихо, тихо.
Лакирани улици,
къщи, лица-
полирани от сълзите.

Глеч е смълчала града,
глъчката е погълнала.
Светофарени мокрожълти
петна
просветват мълнийно.

Лачено плаче нощта.
Тихо, тихо.

Дървеното сърце на града
под лака утихва.
Утихва.

Усмихна ме, наистина! Много хубав стих! Есента често навява тъга, но е красива, много красива! А ти всичко превърна в игра така неочаквано и ни развесели!
"Вън дъждът шепти унесен,
сякаш съчинява песен..."
А накрая защо разплака дъжда, бива ли така :))))
Хубав ден и поздрави от мен!

Благодаря ти. Есента е сезон за зрели хора, младите още залитат по лятото - не че и аз не се причислявам към категорията, но есента ми е все по-присъща, по-насъщна с годините. Нещо не му се е получила добре песенчицата вероятно...затова така се е разревал, предполагам;)
Хубав ден!:)