Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2014 11:12 - Октомври - добрият ( а също лошият и злият)
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2511 Коментари: 10 Гласове:
17

Последна промяна: 09.10.2014 16:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Октомври е естествен като кестен.
Октомври е светъл и свестен.
Октомври оформя листата.
Октомври лежи сред тревата.
Октомври подрежда небето.
Октомври оглежда сърцето ми.
Октомври мъгли си отглежда,
октомври очите си свежда
и
като коте примижава,
октомври дълго продължава,
(на мен защото ми се иска
за дълго да си бъдем близки)
да бъде тъмен, непослушен,
непредвидим, неравнодушен -
с гръм да размята небето,
да си играе с сърцето ми,
с дъх да разхвърля листата,
да гази, пожълтИ тревата
и после с ножа на вятъра
дърветата да подостри,
да си изгони гостите
и сам след това да си тръгне.
Смях и сълзи изтръгнал...





Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Есен - кестен, естествен и свестен ...
06.10.2014 11:35
Есен - кестен, естествен и свестен :)))
Ах, този октомври, с който толкова държиш "за дълго да си бъдем близки"! Красив е - спор няма - само дано се смили да повика за другарче циганското лято - иначе кризата с тока и газта ще ни удари рано-рано:)))
Пък нека
... после с ножа на вятъра
дърветата да подостри,
да си изгони гостите,
вратите да подлости,
и сам след това да си тръгне..."
Че после се задава един студен и мрачен ноември! Бр-р-р-р! Веднъж да дойде Коледа - всичко хубаво ще се роди наново!
Поздрави, Доре! Благодаря ти за хубавите стихове - размечтаха ме! Слънчев октомврийски ден ти пожелавам! Прегръдка!
цитирай
2. marrta - ааа, eто
06.10.2014 11:44
и вратите да подлости - залости! Но не от злост де...
Моята врата и за ноември е отворена. Обичам всеки месец с особеностите и индивидуалния чар, който има:)

Обаче октомври мнооого го обичам, слабост ми е - от известно време насам си давам сметка,ч е го обичам не само като е добричък, какъвто и да е...може да не е само мек и ласкав - доскучава;)

И на теб - прекрасен ден! Естествен, с кестени или без!
цитирай
3. sestra - Октомври -
07.10.2014 17:29
поетът. Ами ако всички месеци са различни поети?...:)
цитирай
4. megg - "Октомври е светъл и свестен."
07.10.2014 20:32
Такъв го обичам. В гората ми подари красиви жълъди с ей такива гугли. И много слънце събрали. :) Но и когато с гръм " размята небето", оставя жълти пътища ... усещаш колко е могъщ и си скътваш шарено листенце от подострените дървета.
Поздрав, Марти! :)
цитирай
5. marrta - sestra - безспорно е поет,
08.10.2014 09:00
а също композитор, художник и скулптор - талантлив колкото си иска! За останалите може да кажем същото, но поети разни, повечето самозванци, някои пък графомани...естествените са редки птици:)
цитирай
6. marrta - megg - ще ми се защото -
08.10.2014 09:02
светъл, топъл, свестен. И много го бива с подаръците, а как хлапашки се закача като те замерва с кестени;)

Поздрави, Меги!
цитирай
7. distrelets - Развеселихте ме с този октомври :-D
09.10.2014 06:51
Добро утро! Реших да надникна рано сутринта в блога, да видя какво съм пропуснала, а то - за "любимия" октомври. :))))) Не го обичам особено, но след стиха ти, написан с толкова обич и след прочетените коментари, в които ти самоотвержено го защитаваш :))))), а най-вече след "как хлапашки се закача като те замерва с кестени" :)))), мисля, че го обичам повече! Усмивки и светъл октомврийски ден, Марта !
цитирай
8. marrta - за което се радвам/е
09.10.2014 18:58
Добра вечер! О, време е да го заобичаш! Аз също недолюбвах есента - грешка, признавам.
Светъл да е!)
цитирай
9. sestra - Да, така е,
09.10.2014 19:17
marrta написа:
а също композитор, художник и скулптор - талантлив колкото си иска! За останалите може да кажем същото, но поети разни, повечето самозванци, някои пък графомани...естествените са редки птици:)

естественото днес е рядкост. Но месеците, те всички са така естествени.:)
цитирай
10. marrta - ОКТОМВРИ МИ Е
18.10.2014 22:36

Аз вече знам – октомври е виновен.
Най-хубавият месец за раздяла.
Расте тъга с размерите на спомен,
след който няма как да бъда цяла.

Октомври е. Приятелите тръгват.
С последното си слънце ги изпращам.
Сърцето ми – един издъхнал въглен –
пак топли дом, но вече не е бащин.

Октомври е. Смехът на дъщеря ми
не може да надвика самолета.
Сега съм на парчета като мама.
Оттук нататък всеки ден е петък.

Оттук нататък любовта е късна.
От кучешки - и стана вълчи воят.
Но мога до припадък да възкръсвам,
защото знам, че всяка смърт е моя.

Откакто го открих, ми е безстрашно.
Не нося даже капчица обида.
Оттук нататък спирам да изпращам.

Октомври ми е. Аз ще си отида.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1755580
Постинги: 575
Коментари: 3433
Гласове: 11582
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031