Човекът е чупливо същество,
направен от неопитни кристали,  
  от звънко и искрящо вещество,
кален във мраз и с пламъци погален.

Човек по крехкост тънък порцелан,
изящен, без да е витринен
със фарфор-потекло,
смес с целофан - да шумоли кръвта
и да личи коприната.

 Човекът е изваян и излят,
изписан и изографисан..
Човек от порцелан в брутален свят -
да събереш сервиз, това е мисия.

Да, идеята "ако до всяко добро същество застане поне още едно"... Трудна мисия - не толкова заради добротата, която може би не е чак толкова рядка добродетел, колкото заради тази ранимост, чупливост, крехкост на човешката душа. Все пак нека си пожелаем поне чайник с две чаши - така, в духа на предстоящите празници:)))
Чудесни стихове - образни, човеколюбиви!
Поздрави, Доре!

за чайниците, дето носят топлина за всички в студа, а са толкова крехки самите те, толкова чупливи...има и такива люде

поне две чашки - да, все пълни да са! :) И чайникът да векува!