" Душата ми иде от по-добри светове и носталгията ми по звездите е неизлечима..." *


Неизлечима е носталгията.
Незаличими са звездите.
Отекват белезите
от звезди и гвоздеи.

Личат следите –
лисичи ли?
Притичали
между галактити,
във път проляти –
тук капки кръв,
там капки мляко –
приличат ми на пръснати листенца
капризни рози…

Разтворил пръстите си,
принце 
единствен, слънчев мой,
небивало красив,
неизлечим
от самота,
незаличим посред звездите.


* Никос Казандзакис
Змия и лилия

Да полегнеш с очи-кехлибари
в тази люлка от думи красиви.
И открая до край да ти пари
на звездите горещото сливане.

В студените зимни утра
топлят светлинките -
една тънка изящна луна
си брои звездите :)

Забележителен превод от гръцки на български! Ако имаше как да заявя на големия Казандзакис, че тук в България го обичат и го превеждат блестящо... Марта, много бих искал преводът да е от теб, а ако не е, заслужи и сега уважението ми, че го публикуваш... Да дерзаеш!

Не владея гръцки. Мотото, моторчето, което провокира стихчето, е на Никос Казандзакис, както съм отбелязала под черта :) Поласкана съм - благодаря!

Разконспирирана си!:) На такъв звукопис е способен само един автор - и за щастие аз го познавам!:)))
Алитерация на Н, З и М, и Л, Н и К, и Л - в тези повторения сякаш са кодирани и "носталгията ми по звездите е неизлечима", и "Змия и лилия" на Казандзакис", цялото това паметно звучене на романтичната песен за любовта между нежния лилиев цвят и злата змийска отрова:)))
Възхитително - и толкова красиво!
Прегръдка, Доре!

Да, и на мен така ми се струва вече и ти благодаря, че четеш и мен - и то така, с участие 😊