Неща :: Проклятието да ни имат думите*

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.11.2023 11:33 - Проклятието да ни имат думите*

Автор: marrta Категория: Лични дневници

Прочетен: 2216 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.11.2023 11:40

на Христо Фотев, с дълбоко уважение и все по-голямо разбиране

"Не питай къде е морето, което лети!
Морето е всичко, в което си целия ти."

Мълчиш, поете.
Все така мълчиш.
Оставяш думите сами да проговорят -
веднъж дарил им свободата - да бъдат себе си, (както са теб) -
да бъдат горе. Да са горест!

...И сякаш люспи от летящи риби -
хилядолетия преди сълзите ти -
и още толкова след тях,
над пясъчни градини те политат
и цветна е вихрушката им - думи
над облаци и ветрове, и сфери.
Намерят ли сърце са приютени,
пропуснат ли - блуждаещи се скитат.

Те - думите ти - толкова са бели,
и толкова са сини в самотата си!

Сами море и пяната му лека,
облени в непобедимо слънце -
във яркото ти слънце те танцуват,
строят ни замъци, разкриват ни вселени,
отключват световете ни, ранените...

Те - думите ти толкова са истински!
Така болят, така отекват в коридорите
на най-дълбоките ни чувства и копнения
И колко луд и искрен е гласът им:
Да! трябва вечно да сме влюбени, поете,
и Да ! - във думите,
(с които ний отчаяно заместихме езика на очите си) - да бъдем себе си!
Поне във думите!
И колкото и да е страшна самотата им,
която ни превръща в стръмни острови,
да сме готови да приемем празника -
проклятието, да ни имат думите.

Мълчиш, поете...
Все така мълчиш ...
Все повече потъва във морето и онзи остров, който ни остави,
и сякаш люспи от летящи думи полепват в пясъчните ни сърца
и тръгват мостове - дъгата- помежду ни и теб -
стоящият отвъд смъртта.

Нагоре