Не сме по-безопасни от пожар за планетата.

Носорозите знаят,

питайте хипопотамите...

Имената им са такива само,
защото ние сме им ги дали.

Човеци.

Даваме имена на всичко.
Кръщаваме ли кръщаваме,
назоваваме,
именуваме,

много е важно за нас
да дадем име. 

Да наречем!

Нямам идея как ни е назовал.

Нас, подобията.

***

Всичко живо се радваше днес на дъжда -
само ние с чадъри и якета,
се боим от небесната чиста вода,
тръгнем ли за нанякъде...

Само ние се пазим - да не изгорим,
само ние треперим от вятъра.
Сякаш има значение - прах или дим
ще сме в шепата щедра на Някой

Интересни мисли - не дотам човеколюбиви,но определено с мисъл и симпатия, насочени към природното.
Само ние, човеците, да. Мислим, че стоим на върха на пирамидата, че сме единствените разумни същества, че знаем най-добре всичко. А всъщност колкото повече се отдалечаваме от естествения живот на природата, толкова по-уязвими, по-неприспособими ставаме. И се пазим с чадъри, и се загръщаме с шуби, слагаме слънчеви очила и слънцезащитни кремове. Страхотни попадения! Поздравления, Доре!

напоследък малко добри неща бих могла да кажа за нас, човеците, макар да се старая да не обобщавам и да не съдя, понякога ми се ще природата да ни сложи на място :( Толкова самозабравени, толкова високомерни, толкова важни, че не виждаме как вредим, как пречим, как не се вместваме, как изкуствено стоим в този естествен ред, в този висш порядък - пъпка на носа на прекрасната ни природа, дори цирей на ... не сме :( Прощавай, Вени, за този изблик, има хора като теб, които виждат и чуват...които знаят, че света се докосва предпазливо

Земята е идеалното място, в което да се родиш,
освен, разбира се, ако ненавиждаш хора,
дървета, звезди, или франзели.

Нейната тайна се крие в движението.
В момента, в който отстъпиш назад,
за да се възхитиш на гледката
или отвориш уста за възторжен химн,
Земята си разменя мястото със самата себе си.

Незабележимо, може би,
но тези незабележимости се натрупват.

(А що се отнася до франзелите,
аз просто се държах глупаво)


The Perfect Place - Roger McGough

The world is the perfect place to be born into.
Unless of course, you don't like people
or trees, or stars, or baguettes.

Its secret is movement.
As soon as you have stepped back
to admire the scenery
or opened your mouth
to sing its praises
it has changed places with itself.

Infinitesimally, perhaps,
but those infinitesimals add up.

(About the baguettes
that was just me being silly.)