Искам да не си махам слънцето от физиономията, добре ме заслепява цяло лято. Сега нещо се заоблачава, мога да си лепна някой облак, така или иначе витая сред облаци. Оня ден се прибирам от гроздобер - роклята ми пълна с щурчета. Абе гъделичкаше ме нещо в колата, викам си пак ме налази някоя щипалка....а то една шепа щурчета. И откъде се взеха такива малки и бежови? С цвят на прегоряла трева...До днес ги събирам. Общо четири намерих. Рокля за щурчета съм имала...


Лятото все още е зелено.
Слънцето е прасковено, ниско.
Пръска се, облива първо мен,
И по покривите се разплисква.

Лятото е сочно, плодовете
още зреят в сенчести градини,
грозде-кехлибар тъй меко свети,
Капят сливи, цепят се смокини.

Лятото се самоомагьосва.
Иска да остане още малко.
Слънцето във девет - прясно-росно -
Светят между стъпките глухарчета.



 

Толкова красиво звучи, Марти...
Прекрасен стих!

Даа, имат свойството да се пъхат навсякъде ;)