Постинг
03.09.2021 10:47 -
Щурче в джоба на септември
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 875 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2021 10:28
Прочетен: 875 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 04.11.2021 10:28
Искам да не си махам слънцето от физиономията, добре ме заслепява цяло лято. Сега нещо се заоблачава, мога да си лепна някой облак, така или иначе витая сред облаци. Оня ден се прибирам от гроздобер - роклята ми пълна с щурчета. Абе гъделичкаше ме нещо в колата, викам си пак ме налази някоя щипалка....а то една шепа щурчета. И откъде се взеха такива малки и бежови? С цвят на прегоряла трева...До днес ги събирам. Общо четири намерих. Рокля за щурчета съм имала...
Лятото все още е зелено.
Слънцето е прасковено, ниско.
Пръска се, облива първо мен,
И по покривите се разплисква.
Лятото е сочно, плодовете
още зреят в сенчести градини,
грозде-кехлибар тъй меко свети,
Капят сливи, цепят се смокини.
Лятото се самоомагьосва.
Иска да остане още малко.
Слънцето във девет - прясно-росно -
Светят между стъпките глухарчета.
Лятото все още е зелено.
Слънцето е прасковено, ниско.
Пръска се, облива първо мен,
И по покривите се разплисква.
Лятото е сочно, плодовете
още зреят в сенчести градини,
грозде-кехлибар тъй меко свети,
Капят сливи, цепят се смокини.
Лятото се самоомагьосва.
Иска да остане още малко.
Слънцето във девет - прясно-росно -
Светят между стъпките глухарчета.
Търсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол