Постинг
05.10.2016 08:44 -
Обаждане
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2052 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2016 08:45
Прочетен: 2052 Коментари: 10 Гласове:
14
Последна промяна: 05.10.2016 08:45
Продължителното звънене я изтегли като тревожно въже от дълбокия кладенец на съня. Напипа в тъмното телефона, вдигна - Ало, кажете? - отвъд се долавяше шепот, който не достигаше напълно до слуха и. - Кой се обажда, ало? - шепотът се промени, открояваше се една дума. Думата не беше ясна, но се повтаряше... - Кой се обажда? Кажете? - отвъд шумоляха криле на невидими нощни птици и се носеше някаква настойчива дума, която заспалият и мозък отхвърляше. Затвори. Изплашена, с подкосени крака. Мистериозно обаждане в 3 и 10 сутринта. Не можа да заспи повече. Провери кода на позвъняването в търсачката - излезе град в Украйна - Чернивци. Едва ли там е толкова рано сутринта. Събуденият и разум търсеше практично, реално обяснение - грешка, най-вероятно грешка и някакво несъвпадение на апаратите, породили този шепот от отвъдното. Точно така звучеше. Дрезгав и неясен плашещ шепот. Опита се да забрави и целия ден беше навън под палещото слънце, между прегарящите макове и първите слънчогледи.
Когато се върна, седна да прочете повече за града, от който беше дошло това странно обаждане. Попадна на информация за личности, родени в него...Няколко познати имена... Паул Целан. Роден на 23.11.1920г. в град Чернивци. Тогава в Румъния. Буковина. Самоубил се в Париж на 20 април 1970 година, удавил се в Сена. Преди десет години беше много впечатлена от "Корона". Представяше си есента като доверчива сърна, която хрупа дъбово...не, буково листо, от една протегната ръка.
Думата се повтаряше. Шепотът на листа и сърната, която не се плашеше, изплуваха от дълбоката вода на времето. Букви на неуловима дума.
CORONA
От ръката ми хрупа есента своя лист: ние сме приятели.
Измъкваме времето от орехите и го учим да ходи:
времето пак се завръща в черупката.
В огледалото е неделя,
в съня си спим,
устата говори истина.
Окото ми плъзва надолу към пола на любимата:
ние се гледаме,
мълвим си тъмно,
обичаме се като мак и памет,
спим като вино в раковини,
като морето в струята кръв на луната.
Стоим прегърнати на прозореца, от улицата ни гледат:
време е да узнаят!
Време е камъкът да поиска да разцъфти,
в безпокойството да затупти сърце.
Време е да стане време.
Време е.
1952
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Сезария Евора - "Босоногата дива&qu...
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
Сезария Евора - "Босоногата дива&qu...
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
поне така звучи. Безумно силно стихотворение - благодаря ти, че показваш този автор, Доре! Чий е преводът?
цитирай
2.
anin -
Мтел
05.10.2016 14:23
05.10.2016 14:23
И мен ме пързулнаха, но поне е с 5 лв. и стотинки...
цитирайНищо не съм си измислила. Преводът е на Венцеслав Константинов. ( венец = корона ) Покрай случката преоткрих Паул Целан, а покрай него - Ингебор Бахман - чела съм ги преди десет години за първи път, но сега...
ДА МЪЛВЯ ТЪМНО
Като Орфей върху струните
на живота свиря смъртта
и в прелестта на Земята
и на очите ти, които владеят Небето,
мога само да мълвя тъмно.
Не забравяй, че в утрото,
когато твоето ложе бе още
в роса, а карамфилът
до сърцето ти спеше, ти също, внезапно,
зърна тъмната река,
която покрай теб течеше.
Струната на мълчанието,
опъната върху вълните от кръв,
подръпнах звънтящото ти сърце.
Къдрицата ти се превърна
в призрачния кичур на нощта,
черните снежинки на тъмата
засипаха лицето ти.
Ала аз не ти принадлежа.
И двамата сега пак пеем жалби.
Но като Орфей откривам
живота наред със смъртта,
и за мене синеят
твоите навеки склопени очи.
1952 - Ингеборг Бахман
цитирайДА МЪЛВЯ ТЪМНО
Като Орфей върху струните
на живота свиря смъртта
и в прелестта на Земята
и на очите ти, които владеят Небето,
мога само да мълвя тъмно.
Не забравяй, че в утрото,
когато твоето ложе бе още
в роса, а карамфилът
до сърцето ти спеше, ти също, внезапно,
зърна тъмната река,
която покрай теб течеше.
Струната на мълчанието,
опъната върху вълните от кръв,
подръпнах звънтящото ти сърце.
Къдрицата ти се превърна
в призрачния кичур на нощта,
черните снежинки на тъмата
засипаха лицето ти.
Ала аз не ти принадлежа.
И двамата сега пак пеем жалби.
Но като Орфей откривам
живота наред със смъртта,
и за мене синеят
твоите навеки склопени очи.
1952 - Ингеборг Бахман
anin написа:
И мен ме пързулнаха, но поне е с 5 лв. и стотинки...
да са живи и здрави ;))) изобщо не съм се замислила откъм тарифи, друго ме завъртя
а при теб то е двойно, Марта!
Поздрави:)
цитирайПоздрави:)
/както ти можеш / и необикновено представяне на творец...
стихотворението е страхотно.
Прекрасен постинг!
Поздрав, Марти !
цитирайстихотворението е страхотно.
Прекрасен постинг!
Поздрав, Марти !
Всичко е толкова странно, безпокойно някак, дори тревожно. Наистина звучи като в "Шепот от отвъдното":
Време е камъкът да поиска да разцъфти,
в безпокойството да затупти сърце.
Време е да стане време.
Време е.
И разказът по преживяно, и двете стихотворения много ми харесаха! Благодаря ти за това споделяне, мила Марти! Поздрави!
цитирайВреме е камъкът да поиска да разцъфти,
в безпокойството да затупти сърце.
Време е да стане време.
Време е.
И разказът по преживяно, и двете стихотворения много ми харесаха! Благодаря ти за това споделяне, мила Марти! Поздрави!
Благодаря, че намина и се обади :)
цитирайоткрояващи се са и двамата автори, стихотворенията им са като отражения, имат връзка, поне за мен - благодаря, Таня!
цитирайтова е една особена поезия с много тежък метафорен език, има нещо като потънала тайна на дъното и - сандък със съкровище :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол