Къщата клокочи.    
Бълва бяла пара  
тухленият и комин.    
Вече стана осем,  
слънцето го няма,  
 изпарило се е яко дим...      

Къщата е чайник -  
ври и разговаря.  
Вън светът потъва
сред мъгла...    
А мъглата всъщност  
е от чайник пара 
и разнася мирис на липа.

Зимата е стара,
за да поминува
трябват и терлици,
чаша чай
и фотьойл,
със който да пътува
до пристанище на име Май.








 Ерна Ангелова

в твоя хол,на твоя фотьойл и много липова пара...
наоколо ни :)

по-скоро на терасата бих те поканила - да гледаме морето;))

Обичам тераси,обикновено са "душата" на стопаните :)

Ох, морето! Къде сега да сместя представата си за чайник с липова пара и фотьойл:))))? Искам и аз на терасата - виртуално, разбира се, плиииийз:)))
А визията за топъл, уютен хол е също примамлива - януари е и до ден се чака нов сняг!
Страхотно стихотворение, Марти! Четох го, четох - и пак си го чета - звучно, звънко, едно такова игриво-закачливо – прелест! Къщата изведнъж ми заприлича на параход, който плува в морето мъгла...Или на чайник, казваш - ха-ха! Супер! Поздравления!

Замириса ми на липов чай, а това е мирисът от детството ми! Като разбрах, че има и тераса с изглед към морето.... Записвам се и аз за една екскурзия! Много свежо и мило стихотворение, усмихна ме и се размечтах! Благодаря ти , Марти!

И стихът и илюстрациите пленяват с нещо толкова уютно, обично и връщат към детството. Не ми се мърда от тази мъгла с аромат на липов цвят. Поздрави!

Трудно е да си представим, Вени, някак несъвместими наистина неща. И леко подвеждам, но само реално - терасата ми гледаше море допреди 20-ина години. Сега пак гледа море, но на 200 км от Бургас - и разстоянието не ми е пречило да го виждам дори в градината черешова отсреща...Такива работи, тераси, море и разстояния - и мъгла, разбира е, в която може да си на терасата - нос на параход, която плува сред мъглата:) И пори морето, разбира се! ПОздрави!

Да, липовият чай на едната ми баба - вечният чайник на печката в зимните ваканции, сънливите, мъждиви утрини със закуска - чай и сирене, парченце масло и хляб с дебела кора:)
Малко е подвеждащ изгледа, но наистина си струва. Нищо друго в това жилище не струва толкова...

тук е изгледът към морето ми

http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/02072009216.jpg

а това е гледката от другата половина на живота ми, заповядай виж ;))


http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/030420126558.jpg

Поздрави!

така по-лесно преодолявам липсите, мъглата. Колко по-лесно и хубаво е да я населим с детство, с любими аромати:))

"Къщата е чайник -
...............
цялата мирише на липа."
Това го разбирам и съпреживявам...
Поздрави!
П и е р

Лебедите го умеят! Съпреживяването. Поздрави!

Мерси.;)

днес пак е едно такова неприветливо навън, в такива моменти компенсираме с домашен уют, ще ми се да замеся нещичко:)

Хей, Мартичка, извинявай за чата, но няма как да не ти благодаря и за двете гледки от твоята тераса...не знам коя повече ми хареса, макар че априори винаги гласувам за морето! В приказен разкош живее твоята душа, мила Марти, щом очите ти галят такива балконски картини! Прегръдка с пожелание за хубава събота!

Радвам се,че надникна и гледките ти харесаха...Снимала съм стотици изгреви през последните години от тази моя тераса далеч от морето - оставям ти един фантастичен февруарски:

http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/250220126058.jpg

Добра събота!