Постинг
13.08.2015 21:55 -
Звезда, която пада
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2129 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2015 18:54
Прочетен: 2129 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 23.08.2015 18:54
Вече има дни
в които само веднъж мисля за теб
само веднъж
като падаща звезда
небето на мислите ми минаваш...
и когато понякога вдявам сълзитe си - безконечен конец -
и с кривата изтъняла игла на луната
обрамчвам небето
несръчно
пришивам звезди
Те
да светят
за теб
Те само тебе да мислят
Те да те пазят
снимка на Пламен Петков - Персеиди над Цепина
спомен от един друг август на персеиди - тук
в които само веднъж мисля за теб
само веднъж
като падаща звезда
небето на мислите ми минаваш...
и когато понякога вдявам сълзитe си - безконечен конец -
и с кривата изтъняла игла на луната
обрамчвам небето
несръчно
пришивам звезди
Те
да светят
за теб
Те само тебе да мислят
Те да те пазят
снимка на Пламен Петков - Персеиди над Цепина
спомен от един друг август на персеиди - тук
УЛИЧНИ КОТКИ
Ръждивият дъжд пренебрегва сезоните
и разрязва с триона си въздуха.
Край армии - храсти подкастрени рози,
котараците улични плъзват.
Ръждивият дъжд, който спира над будките,
свойте шарени лампи запалва
над сгради, трамваи и радости блудкави,
и се кълчи и плиска нахално.
Издират небето два котешки нокътя.
Като в баня голямо е ехото.
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.
Колите политат - как бързо пролазват! -
фокусират дъждовната оптика.
Над парка е легнал замислено залезът
като труп на прегазена котка.
Г. Рупчев
цитирайРъждивият дъжд пренебрегва сезоните
и разрязва с триона си въздуха.
Край армии - храсти подкастрени рози,
котараците улични плъзват.
Ръждивият дъжд, който спира над будките,
свойте шарени лампи запалва
над сгради, трамваи и радости блудкави,
и се кълчи и плиска нахално.
Издират небето два котешки нокътя.
Като в баня голямо е ехото.
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.
Колите политат - как бързо пролазват! -
фокусират дъждовната оптика.
Над парка е легнал замислено залезът
като труп на прегазена котка.
Г. Рупчев
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол