да ги похапват, даа ги уважават... една малка възхвала

( От години се каня да напиша своя възхвала на домата, тъй ценен от мен през лятото...)

Ода за домата

Розов и червен до пръсване,
със издути бузи лъскави,
вкусен, сочен и красив, 
лятоска така щастлива 
той ме прави всеки ден.
Той - домат обикновен,
но откъснат от градината
като слязъл от картината
на прочут натюрмортист,
сладък мирис, лек и чист -
както някога в детството,
като спомен за вълшебството -
как ръка към мен протяга
с домат във нея баба,
как на дядо ми доматите
бяха биволско сърцати те
и тежаха килограм!

На домата трябва храм
някой ден да се издигне,
той е цар и няма стигане.

Залезът като домат*
пада в този летен свят -
сякаш цели ни залива
розовата светлина...
Сок доматен е това,
като онзи дето мама
правеше в бутилка, само
с лимонадена капачка.
Дом... Домат...
Не е играчка -
жива слънчева храна.
За доматите - ура!


* Атанас Далчев
 
   


несравнимата ода за доматите на Пабло Неруда - тук 

написано за радост на четящите и за естетическа наслада - за тази лятна наслада. Има и друго - доматът на мен започва да ми звучи като символ на българския дух, решен да оживее напук на всяка малка и голяма злина, не мислиш ли, Доре? :)

Привързана съм към доматите...за мен домата символизира сърце, буквално е зеленчуковото сърце на лятото...другото му сърце е от диня ;)

Звучи, да, българският домат няма аналог...Отива му да е символ и да оцелява

Да... отива му да е символ.
Поздрави, Марти !

съвсем без да го мисля, той е мирисът на лято, онова вкусно нещо, с което свързвам с летата при баба и дядо - домат като сърце, дом и домат

В късна пролет и аз засадих три реда домати върху площ от 5 кв. метра. Нямам опит и стана гора. Два сорта - биволско сърце и чери. Пръсваме се от ядене. Спомням си директора на музей "Абритус" до Пеницилиновия завод край Разград. Обичаше да разказва, че правили опит да отровят Джорж Вашингтон със зрели домати. По онова време се консумирали само зелени. "Ха-ха-ха!" - заливаше се от смях моят приятел, Бог да го прости.
Поздрави за веселото стихо!

Добре си се отнасяте значи с доматите, често са на трапезата ви. Много са полезни. Мен буквално ме спасяват лятото, не мога без тях.

За картофите знаех, че европейците са ядели първо горната част, треволяка - изключително горчиво и неприятно, докато се сетят, че всъщност грудката е ядлива, коренището...май един селянин беше запалил нивата си с картофи и така се бяха опекли, някой ги опитаЛ И -воала!

Пабло Неруда

Тази сол,
в солницата,
видях някога в солните мини.
Зная,
няма
да ми повярвате,
но
тя пее, кожата
на солните мини
пее,
с уста, заглушавана
от земята.
Потреперих в онези уединени места
щом чух
гласа
на солта
в пустинята.
Близо до Антофагаста
азотистата
пампа
отеква:
скършен
глас,
жалостна
песен.

В пещерите си
солта стене, планина
от погребана светлина,
катедрала прозирна,
кристал на морето,
на вълните
забрава.

А после по всички маси
в света,
ние виждаме твоя пикантен
прах,
сол,
пръскащ
жизнена светлина
над
храната ни. Пазител
на древните
корабни трюмове,
откривател
в открито
море,
мореплавател най-първи
на неизвестното, местещ
пътищата на пяната.
Прах на морето, в теб
езикът приема целувка
от океанската нощ:
вкусът придава на всяко подправено
ястие океанската ти същина;
най-малката,
миниатюрна
вълна от солницата
разкрива
не просто домашната белота;
безбрежност
всъщност
вкусваме в нея.

Из "Елементарни оди"

превод Аделина Кошова