Дъждът обул е лачени чепици
и танцува блестящо по Богориди.
Гларусите, 
накацали под стрехите,
го следят с едно жълто око  
насмешливо.  

Гларусите очакват дъждът
да се подхлъзне по тротоара -
да си навехне поне крака,
да изкуцука до светофара,   

да мине на жълто - нали!-
те ще изръкопляскат  
и да се метне в морето от моста -
барабар с обувките бляскави.  

Гларусите само това чакат, 
за да се разкикотят -
даже се мушат в ребрата -

Ххаххааааа - видяхте ли го как скочи?  

Този изискан дъжд, 
този джентълмен
с огледални обувки,
потъна в морето съвсем 
без следа ...
  Като целувка! 

"Преди светът се управляваше от умните. И това беше много жестоко. Умните принуждаваха простите да учат. На простите им беше тежко.
Сега светът се управлява от простите. Това е честно, защото простите са значително повече. Сега простите принуждават умните да говорят така, че да е разбираемо за простите. Ако простият не е разбрал нещо, това е проблем на умния.
Преди страдаха простите. Сега страдат умните.
Но пък страданията станаха значително по-малко. Защото умните стават все по-малко и по-малко."


Михаил Жванецки