Пътувам със влака на изток.
Колкото по на изток -
толкова по-тревожно,
толкова по-тревисто,,
толкова невъзможно...

Прекомерната скръб се смее,
прекомерната радост плаче -

бях някъде, някога нея,
но разбрах ли я?

Няма обаче!

Има обич, която е нужна
като въздуха и водата.
Има обич, която ни трябва,
за да спре за минута земята -
да не сме така прекомерни.
Във себе си да прекрачим,
да се чувстваме свои, верни,
 за някого нещо да значим.
Има обич, която ни чака
и като дъжд от ясно небе дебне -
спрем ли за малко във мрака,
ще ни вали до последно

Бяло? Снежно?

това е от 1.09. Като гледам годината е 20022 - така че още не е написано.

Значи предишната дата е била от 31.12.22021 г.