Този възрастен свят не умее да плаче, 
да се смее опитва - криви си лицето!
Всеки ден оцелява в гримаса, гримаса
е на масата маската грозна до екот.

И гърми този свят и така се забързва,
че се сменят деня със нощта неусетно.
Аз приветствам сърдечно здравия мързел -
всъщност ум, който чисто и често просветва.

Да забави светът. Да въздъхне дълбоко.
Да отвори очите си и да се огледа.

Да си спомни детето, което е шепот,
да го вдигне до вик. Да е малък и беден.

Да е прост и неук. Да престане да иска.
Да не бърза напразно. Да се изпразни -
всички вещи, които се трупат излишно,
да захвърли. Да спре да си бъде омразен.

Да се върне светът в своето детство, 
ако ще и във люлката сред звездите.
Да се смее високо, заразно и често
и да плаче, когато някой го щипе.

Да си бъде бял свят. Мек и топъл, и дъхав.
Бавно да се върти, бавно да разповива -
своите пелени на звезди и на пътища
и да расне красив.
Да ни спира дъха от красиво!

"Мек и топъл, и дъхав."
И истински. Не измислен, наложен, натрапен...
Не в порастването е проблемът...
Поздрави, Доре!

Доре, обичам ти тези стихове! И теб в тях!
Като бенгалски огън на сърце отдало Космоса си на детето в нас.
Благодаря за радостта! :)))

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗАЩОТО ОБИЧАМ ДА ЧЕТА СТИХОВЕ КЪДЕТО ИЗРАЗИТЕ СА ТОЧНИ, КРАТКИ КРАСИВИЮБОГ ДА ВИ ПАЗИ

Да, КАте! Поздрави! И добър да е септември!

инак не умея да съм категорична, разливам се, оливам се - да кажем - вливам се в някакви реки и морета с поточетата си, а тези са си езерца някакви - не текат, стоят си и отразяват небето.

Благодаря, Чудо!

И аз Ви благодаря!

Не в порастването е проблемът, да - проблемът е в трупането. Хубаво си отлюспила всичко излишно, което волю-неволю събираме по пътя си, което ни бави, задъхва, тревожи и ни кара да си бъдем омразни.
Поздравления, Доре, за чистата идея и поетичната реализация!
Прегръдка!

чух го преди няколко дни във филма "Малкият принц", особен, извънвременен беше август и не бях особено на себе си...но знам - Да си луд означава да не побираш душата в тялото си...същото е, като да си дете
благодаря, Вени!